Цитирай Първоначално написано от pandabear Виж мнението
спомням си, че преди време винаги имах на кого да се обадя, за да излезна и да се разтоваря малко. с времето изчезнаха тези хора. дали за добро, дали за лошо все още не мога да преценя. непълноценно се чувствам някак. не мога да намеря моя смисъл на съществуване. изпаднала съм в някаква дупка, която ме плаши много. точно бях излезнала от нея с намирането на човека, който бе до мен, но изведнъж все едно всичко се изпари, и ето ме отново в начална позиция. постоянно си мисля, че греша във всичко. винаги търся проблема/вината в себе си. измъчва ме мисълта, че върша неща, с които може би отблъсквам постоянно хората около себе. прекалено съм загрижена и може би ги задушавам понякога, не знам. събуждам се и знам, че денят ми ще мине по определения ми график и след това ще дойде следващият ден. всичко е едно еднообразие. не намирам смисъл в съществуването ми точно в момента. загубих го. имам нужда от подкрепа, но не знам от кого да я търся вече. загубих се.
Прекрасно те разбирам. Накипри се и иди по курви/на лов за его бууст. С пиячка, на шумно място. Прави чудеса! Ако мястото е хубаво, компанията не е от значение.