Така.
Че трябва да си тръгнеш, е извън съмнение. Мисля обаче, че предвид обстоятелствата, трябва да му го кажеш по телефона. Без ревове, без извинения. Възможно най-спокойно му казваш, че не си щастлива, че те тормози. Не се поддаваш на психическия тормоз, не се чувстваш виновна, егоистка и т.н., не се връзваш на простотии от сорта на "ти никога не си ме обичала". Не признаваш, че има друг в никакъв случай.

Изнасяш се и си сменяш номера. Вашите знаят ли, че те бие? Ако можеш, върни се при тях, дано от тях има срам. Ако не - нанеси се при твой приятел, който е на квартира или живее сам, и казвай на възможно най-малко хора къде си.
Ако случайно се засечете и дойде вкъщи, просто правиш знак на човека, с когото живееш, да викне полиция.
Боже... не мога да си представя какво е да живееш в перманентен страх, че човекът до теб е толкова лабилен, че във всеки момент би ти посегнал, ако кажеш нещо, което не му харесва...

Кураж! И пиши отново какво си решила и как е минало - може и на лично, може и тук! Живо ме вълнува!