какво да правя....

[peti123]

Здравейте, по принцип никога съм нямала много сериозна връзка, всичко е било за малко и не съм се отдавала напълно. Преди година срещнах момче,което всъщност познавах или просто ми по-скоро само познат ии започнахме да излизаме. Той е то тия момчета , които са били с много момичета. В началото не очаквах нищо макар,че много го харесвах, точно от тия които харесвам е .... колкото и банално да звучи. В последствие почнахме да си приказваме, излизаме и се опознахме по-добре.Случвало се е да спира да ме търси за известно време, да се държи грубо с мен и аз се чувствах ужасно. НЕ се бяхме търсили около 3-4 месеца, защото въпреки,че той притежава голяма гордост, аз също съм доста горделива. Веднъж пак се видяхме и от тогава,вече повече от година, дори да се търсим веднъж в месеца, аз не мога да го забравя, казах му, че дори мисля ,че го обичам, а той ми каза,че не може да има приятелка,че нямал пари и възможности. Не съм момиче , което се интересува от това, той добре го знае, но се държи с мен като с такава. Пред приятелите си се прави на интересен, както повечето момчета, звйни ми като се напие, ревнува и разпитва за други момчета.... и дори да искам да се оттърва от него и да го забравя, той звъни точно тогава когато не трябва и напомня за себе си ... Много ми е трудно да го забравя, защото сме от малък град... ако не видя него виждам приятелите му , дори живеем много близо един до друг...... Обяснете ми какво да правя с това момче, какво е това отношение.... един път се държи супер мило с мен , както друг не го е правил, а в другия момент ме изкарва като най-големия боклук..... пробвала съм с други момчета, но всички ми напомнят за него... опитвам се да избягам и той пак е някъде.... и ми пречи много... знам,че никога няма да ме потърси , за да сме заедно.... но какво да правя , щом искам само него....

[Justwickeds]

Приеми съдбата си,и поеми отговорност за постъпките си. Избягвай да го мислиш - какво ще е как ще е.. Като ти дойде в главата някоя мисъл,просто слушай този глас,как ти напомня за него... и не коментирай.Остави мисълтта да си отиде,така както е дошла. Лека по лека,като не обърщаш внимание на тези мисли, те ще изгубят стойност и отново ще си в кондиция. Колкото до това,като го срещнеш него/приятелите му ...прави същото. Наблюдавай безпристрастно. Контролирай се в такъв момент,владей се. Не се подавай на емоции/мисли/чувства. Сигурен съм,че знаеш кое е най-добре за теб--> за това те съветвам да се захванеш сериозно с някакъв спорт,някое друго момче,което ще те разбира изцяло,и най-вече --> постави си някакви цели в живота и ги следвай. Има прекалено много мъже на този свят... точно пък този ли усреко,който те нагрубявал трябва да "боготвориш". Щото то,така си излиза. Осъзнай се къде си момиче, и поеми контрол.

Успех.

п.п. с мислене нищо не става.Всичко става с действия.Действай - сега.

п.п.2: на профилната имаш Cam Gigandet. Напомня ми за "Never back down". Бъди като него. Не се предавай. Въпреки,че там той бе побойника,но пък и той не се предаде.Смело и напред.

[peti123]

Благодаря, много ми хареса това.... аз успявам да се контролирам, не му звъня,не го търся, но просто много искам да го направя, мисля,че проблема не е толкова до него, а до самата мен , трябва аз да се справя с това.. със самата себе си и с това,че много го желая.... никога не ми се беше случвало това нещо и си мислех,че ще мога да се оправя..... и съветвам всички хора,които си мислят,че няма да се случи на тях да не разчитат на това, защото и аз смятах,че не мога да се влюбя в такава степен и вече 1 година си бия главата, с човек, които не знае какво иска и го е страх... аз само със СТРАХ си го обеснявам това отношение.....

[Justwickeds]

Благодаря, много ми хареса това.... аз успявам да се контролирам, не му звъня,не го търся, но просто много искам да го направя, мисля,че проблема не е толкова до него, а до самата мен , трябва аз да се справя с това.. със самата себе си и с това,че много го желая.... никога не ми се беше случвало това нещо и си мислех,че ще мога да се оправя..... и съветвам всички хора,които си мислят,че няма да се случи на тях да не разчитат на това, защото и аз смятах,че не мога да се влюбя в такава степен и вече 1 година си бия главата, с човек, които не знае какво иска и го е страх... аз само със СТРАХ си го обеснявам това отношение.....

Хмм..интересно.Нещата отидоха в съвсем друга посока.Окей, ще ти кажа тогава друго:

(И да,проблема не е в него.Проблема е в теб,правилно си видяла това! Естествено, той е бил катализатора,той е бил усилватела,той е бил ако щеш... "стартера" на всичко това,което в момента се случва вътре в теб; в тялото ти. Трябва ти - изчистване,ето както ти трябва. За това ти предложих спорт.).

Поздравления за контрола. Но тук въпроса,не е да "потискаш" чувствата си, не е просто идеята, да се страхуваш, не е идеята просто да се нервираш заради него, и в същото време да си мислиш: "охх..влюбена съм!". Идеята е приемане... за това съм писал по надолу

Не.Не си влюбена и това мога да ти го заявя директно.Знаеш ли кое те държи точно в момента? Страха. Това е! Tи сама си го призна. Това е примката,която се е наместила хубаво около твоя врат. Странен,безразсъден страх. Ти изобщо не си влюбена,нито пък го харесваш вече, така както е било преди. В момента единствено,се е напластил един безметежен страх,но ти го бъркаш с...любов. Виждаш ли, как при теб "монетата" се е обърнала. Ти дори се чувстваш така,че сякаш го "обичаш". Но наистина,казвам ти, не е така.

Казах ти какво можеш да правиш: чистене на тези емоции,мисли и чувства. Това можеш да го направиш със спорт. А когато ти дойде на главата някоя мисъл за него/за страха и т.н., чуй този вътрешен глас, как те тормози... просто като един страничен наблюдател го "чуй" и не му обръщай внимание; не критикувай; не се опитвай да решиш проблема с мислене,защото МИСЛЕНЕТО е неразделна част от проблема,винаги! И така с времето,този вътрешен глас, ще отслабне,защото ти няма да му придаваш това значение което си му придавала преди. Така е с всичко... и караниците с родители и какво ли не още. Но за това трябва практика + спорт. Има и други техники за практика,но за сега това е достатъчно. Но просто, приеми го. Приеми съдбата си,приеми отговорност за постъпките си, и не обвинявай никого. Не обвинявай най-малкото себе си. Приеми това малко дете,което плаче вътре в теб. То е твое. Не бягай от него,не се страхувай от него . Защото...това си ти. Това дете е наплашено. Прегърни го,приеми го. И ... магията ще дойде от самосебе си. Ще изчезнат всички лоши чувства. Уверявам те. Приемането е единствения лек + наблюдението.

И моля те,недей да си мислиш,че всеки втори като онзи е боклук. Онзи просто е някакъв надут кретен. Не го обвинявай. Нито пък обвинявай себе си.Това е безразсъдна глупост,да обвиняваш себе си за КАКВОТО и да е. Радвай се,че преминаваш през този период,и че си добре и че един ден ще срещнеш някое невероятно момче,което ще те разбира и ще те цени.

И последно нещо: ТИ СИ отправна точка за всичко. Представи си едни коридори. И сега... ти си в един от тях. Във всеки един момент,всяка една секунда,минута..час...стотна ..ти избираш къде да отидеш. Ти си като един проводник. Избирай смело,винаги избирай смело пътя по който да поемеш. Бъди смела.

Благодаря.

[RapExotic]

Ако ти се страда продължавай да се занимаваш с него. Ако не просто му кажи, че не искаш да си с него и сложи точка на отношенията ви. Колкото и да ти изглежда трудно и непосилно да го забравиш след време ще видиш, че си направила правилния избор.