Какво мислите?!

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 08:12

Видях го и ми стана интересно, защо хората доста често се отказват от любовта заради няк'во си харесване?
И после естествено, другия се отказва от тях и те остават сами и наранени, но изумително е, че не след дълго повтарят същата грешка?! Защо?! Тъпи ли са? За умни ли се мислят? Оперирани от чувства? Защо винаги се отказваме от онeзи, който умира за нас, заради някой, който буквално не го ебе за нас?! Нек'ви размисли мой си де.
Защото това, което не можеш да имаш е по-сладко?! А-у. На мнение съм, че тва е пълната простотия, да зарежеш човека, който обичаш, заради някой който те харесва. А не трябва ли ако обичаш някой истински, да не се стига до "харесване" на други?!
Бе като цяло говорете нещо, че ми е скучно. Може и да смените темата, все ми е тая! Говорете!

**LadyDi** · 03-20-2014, 08:13

Ние се отказваме от този, който умира за нас, не заради този, който не го е*е за нас, а заради този, заради когото ние умираме.
Simple as that.

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 08:17

Не е ли тъпо обаче, че този за когото ние умираме, не го ебе за нас? А този, който ни обича и би дал всичко за нас, остава заебан и сам като куче?

Доста често съм виждал такива ситуации, в които ъм
(хипотетични имена)

Пешо Умира за Пенка, ма Пенка умира за Иван, а Иван иска само да си начеше кура и после я хвърли като боклук и к'во правим?

Иван с начесан кур, Пешо го боли кура вече за нея, а Пенка сама и депресирана -_- Пък ако си стоеше с Пешо щяха да са щастливи, а-у?

Добре де тва беше тъпо.. Нещо ми се пише, ма съм малко неадекватен в момента малко аз.

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 08:19

Мисълта ми е, защо получаваме по-голямо удовлетворение от това, да бъдем с някой, който не му пука много за нас, вместо да бъдем с онзи, който мило и драго би дал всичко за нас? Не е ли по-логично този, който би умрял за нас, да е по-правилният избор и с него да ни е по-весело?

**LadyDi** · 03-20-2014, 08:27

Първоначално написано от AnarchyBoy

Мисълта ми е, защо получаваме по-голямо удовлетворение от това, да бъдем с някой, който не му пука много за нас, вместо да бъдем с онзи, който мило и драго би дал всичко за нас? Не е ли по-логично този, който би умрял за нас, да е по-правилният избор и с него да ни е по-весело?

The heart wants what it wants.
Не можеш да се влюбиш в някого, само защото той е влюбен в теб. Няма някаква закономерност. Както и не можем да заставим някой да ни обича, защото ние сме луди по него. Сещаш се.

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 08:42

Сещам се и все пак говоря за няк'ва рационалост...

**LadyDi** · 03-20-2014, 08:44

Първоначално написано от AnarchyBoy

Сещам се и все пак говоря за няк'ва рационалост...

Е каква е твоята рационалност? Да се примирим с човек, който не обичаме, само защото той ни обича?

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 08:45

Първоначално написано от LadyDi

Е каква е твоята рационалност? Да се примирим с човек, който не обичаме, само защото той ни обича?

Не не не ме разбираш, ох не мога да се изразя правилно..

**LadyDi** · 03-20-2014, 08:51

Не, не те разбирам. В любовта няма рационалност и закономерност, пак ти го казвам.

**Hayashi** · 03-20-2014, 08:52

^ Именно горното е още по-тъпо.
Защо да се натоварвам психически за някого когото не харесвам?

Имах един такъв образ, който твърде дълго му позволявах да ме тормози и да ми ходи по нервите. Така и не се получи, защото никога дори не съм го харесвала като човек. Той обаче твърдеше, че супер много ме обича, колко съм невероятна и т.н. Нещата в един момент стигнаха до там, че той ме преследваше и не разбираше от директен отказ. Това още повече ме вбесяваше, защото той мислеше точно като Anarchy - фактът, че той ме "обича" автоматично означава, че аз трябва да съм залепена за него.
А това дали съм с човек, който не му пука за мен си е отделна работа. Там аз си бера грижата как ще се оправям и дали ще го зарежа след време, щото ми е писнало или ще го гоня. Тъй като бях от другата страна, не мисля обаче, че ще тръгна да преследвам някого.

Не виждам обаче защо трябва да се натоварвам с нечии емоции при положение, че въпросният въобще не ме интересува.

anonymous708973 · 03-20-2014, 08:59

Първоначално написано от AnarchyBoy

[img]
Видях го и ми стана интересно, защо хората доста често се отказват от любовта заради няк'во си харесване?
И после естествено, другия се отказва от тях

Глупав извод, базиран на нищо.

Трудно ще се откажа от любовта си заради друго обичане (на трети човек), сеш' се? Някак няма как да обичам някого, когото не познавам толкова добре. Случвало ми се е да оставям питомното, за да гоня дивото и не съжалявам. Просто не си изпадал в ситуацията, в която буквално за друго не можеш да мислиш. Освен за тоя човек. Бях така една седмица и напът да се побъркам, представям си месеци след това да се бях питала "Ами ако...". Като цяло - никога не искам да си го задавам тоя въпрос, щото е унищожаващо.

Като цяло едностранно ги гледаш нещата - винаги третият човек излиза тоя, дето "иска да я наебе и хвърли като боклук". Ами ако наистина се усеща нещо по-дълбоко, някаква емоция?

**LadyDi** · 03-20-2014, 08:59

Аз не мисля, че въпросът е точно в това дали ще преследваш някого. И аз не бих се подложила на унижението да се предлагам на човек, на когото не му пука за мен. Но това не означава, че трябва от съжаление да съм с този, който е влюбен в мен.
Изобщо, целият въпрос е адски нелогичен. И малко ми напомня сагата Twilight

**Hayashi** · 03-20-2014, 09:18

Ама то дали преследваш някого или да си с партньор от съжаление са две страни на едно и също нещо. В тоя тип връзки винаги единият е този, който преследва и се обяснява в любов, а другият е този на който не му пука изобщо. Аз такава връзка не искам, мерси.

**LadyDi** · 03-20-2014, 09:21

Да де, аз говорех от позицията на този в средата

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 09:27

Извинявам се не се изразих правилно.. Дамите да се успокоят иначе добра дискусия заформяте ;д

Аз говорех за ситуация, в която обичаш и те обичат, но се поддаваш на няк'ва временна слабост и си харесаш някой друг, често това води до раздяла и после съжаляваш, но вече е късно.. Но ух не мога да го обясня добре, иначе благодаря, че веднага ме нападнахте да ми определяте какво ми е мисленето и че бил тъп извода..

**LadyDi** · 03-20-2014, 10:12

Не, наистина не можеш. Защото ако обичаш наистина, няма да се поддадеш на временна слабост.

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 10:25

Първоначално написано от AnarchyBoy

А не трябва ли ако обичаш някой истински, да не се стига до "харесване" на други?!

.

**LadyDi** · 03-20-2014, 10:31

Направо си кажи в каква ситуация си изпаднал, вместо да хвърляш хипотеза след хипотеза, коя с коя противоречащи си.

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 10:33

Не говоря от личен опит, връзката си ми е наред, не съм се загледал по други, нито пък тя..
Просто ми беше интересно и ми се пишеха нек'ви глупости.

**Colouring** · 03-20-2014, 10:35

Първоначално написано от AnarchyBoy

не трябва ли ако обичаш някой истински, да не се стига до "харесване" на други?

О, напротив. Защо да не харесваш други? Какво лошо има? Това не значи, че не обичаш половинката си и че ще го зарежеш, нито че ще предприемаш нещо. Окото и сърцето си щукат, без значение дали си във връзка или не, но не всичко, което се гледа, се купува, нали? В природата на човек е. Ти ако си с някого, то не оставяш сляп и глух за всички други хора. Ама и ти зависи какво разбираш под "харесване". Имах едни симпатии преди няколко месеца към един момък, а бях и все още съм обвързана. Е, мина и замина, не съм искала да предприемам нищо, не съм си помисляла за това даже просто защото получавах всичко необходимо и от половинката си. Временната слабост я има при хората, които не осъзнават какво имат до себе си и рискуват да жертват всичко хубаво, което имат, което е глупаво. Ама въри им обясни, че забраненият плод, колкото и да е сладък, най-често те задавя накрая.

**baby_baby** · 03-20-2014, 10:35

Ако обичаш някой истински няма да га оставиш заради човек който те харесва

**LadyDi** · 03-20-2014, 10:40

Първоначално написано от Colouring

О, напротив. Защо да не харесваш други? Какво лошо има? Това не значи, че не обичаш половинката си и че ще го зарежеш, нито че ще предприемаш нещо. Окото и сърцето си щукат, без значение дали си във връзка или не, но не всичко, което се гледа, се купува, нали? В природата на човек е. Ти ако си с някого, то не оставяш сляп и глух за всички други хора. Ама и ти зависи какво разбираш под "харесване". Имах едни симпатии преди няколко месеца към един момък, а бях и все още съм обвързана. Е, мина и замина, не съм искала да предприемам нищо, не съм си помисляла за това даже просто защото получавах всичко необходимо и от половинката си. Временната слабост я има при хората, които не осъзнават какво имат до себе си и рискуват да жертват всичко хубаво, което имат, което е глупаво. Ама въри им обясни, че забраненият плод, колкото и да е сладък, най-често те задавя накрая.

Или при хора, които осъзнават какво имат до себе си, но то не им е достатъчно?
Когато сме в позицията на наранения, обикновено разсъждаваме така: "ще осъзнаеш кво си имал, ама ще е късно".
Но когато сме в позицията на нараняващия, обикновено разсъждаваме така: "нямам достатъчно чувства към този човек, за да остана с него".

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 10:51

Colouring лично аз съм.. сляп, глух и изтръпнал за света около мен и повярвай ми, никоя мадама не може да ме впечатли, така както моята!
Аз имам СПП (мързи ме да обяснявам, май съм го обяснявал вече) и буквално само моето момиче ме привлича физически/духовно ако щеш.. бе всякак, а другите момиченца с които контактувам са просто нек'ви приятелчета, както момчетата приятели и тва е, нищо повече..

Но просто ми е интересно, има хора, които наистина го правят това и е кофти, ето и примера, който ти го даде, не ти ли е кофти, че си си позволила да харесаш друг, докато си обвързана? (Не говорим само за физическо харесване) Някак, не се ли чувстваш гузно? Аз съм на мнение, че ако всичко във връзката ти е окей и имаш всичко необходимо, няма да имаш нужда да се заглеждаш и съответно въобще няма да си и помисляш за симпатии, към друг човек..
Да се оценява естетическата красота на околните окей, има красиви и мъже и жени, но да се оценява сексуалната красота на околните, ддз няк'во кофти е..
Но аз и без друго съм мега затворен и консервиран, мисля по лапешки а-у.. И за това не се заглеждам и съм верен на макс.. a-у.

**Colouring** · 03-20-2014, 11:02

Ама виж сега, аз също съм отдадена на приятеля си, той е единственият, който обичам, желая, с когото искам да бъда и т.н. ,но не виждам "неотдаденост" от това, че съм сметнала някого за мил и интелигентен и съм му симпатизирала. Да, може би съм била привлечена от него по някакъв начин дори и физически, обаче... обаче не съм го искала. Не ми е минавало през акъла да рискувам връзката си, за да се отдам на моментноto привличане.

С'я ако ми кажеш, че и в сродните души вярваш. :Д Това, че си с някого, не означава, че той е единственият, който може да те направи щастлив и с когото си подхождаш. При други обстоятелства би бил щастлив и с друг.

**AnarchyBoy** · 03-20-2014, 11:15

Така обяснено става, приемам! ;Д Да има мили момичета, умни с хубава външност.. но все пак СПП! (демек ги възприемам като момчета, което ги прави, невъзможни сексуални обекти) Бе най-просто обяснено, друга освен моето момиче не може да ме възбуди..
Иначе да, оценяване на характер/естетическа красота- няма лошо

За сродните души уел, не точно вярване, но ъм мнението ми е такова - всеки човек през живота си има една силна и изпепеляваща любов, в повечето случаи тя завършва доста кофти, понякога обаче завършва добре, според мен именно тази силна, безусловна любов между двама души е най-близкото нещо до "сродна душа".
Като цяло аз се стремя да не търся перфектно, а истинско! И по няк'ва извратена случайност, моето истинско, се оказа и перфектно за мен самия. ;3

Тема: Какво мислите?!

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Какво мислите?!

Правила за публикуване