труден период

[Justwickeds]

Днес бързах да се прибера вкъщи и като се прибрах се затворих в стаята си и ревнах. Не стига, че ми се реве ами обикновено се ядосвам толкова много, че ми иде да пребия някой. Аз си знам, че имам проблеми със психичното си здраве и то това не е нищо ново. Но вместо да се подобрявам имам чувството че всяка година става по-зле и по-зле. Знам, че това което си мисля няма как да се случи но това не ми помага особено. Не мога да се успокоя, то просто си идва на изблици. Поне да можеше да говоря за това с някой....Нашите ме водят на психиатър от дълго време насам и всъщност пия едни хапчета (които май са напълно безполезни)...Вече ми писна с тяхната мания за високи оценки. Особено майка ми като почне с нейните лекции, не издържам. Щом се прибера събота и неделя (защото през останалото време съм на квартира в друг град) започват вечните разправии. Ако зависеше от мен щях да се затворя в една стая и там да си живуркам, без никой да ме притеснява. Да си призная честно не смятам, че в момента има даден човек, за който да ми пука. Всичките са ми еднакво противни. Писна ми да слушам през два-три дни изрази от сорта на "Ама ти преди каква беше отговорна, сега само те мързи" или пък "Нещо не ми харесваш напоследък", изречени с лицемерен глас и насмешка...На всичките тях, малоумни изроди им пожелавам да ги хване нещо подобно, дето не минава като изпиеш един тайлол-хот. Защото аз съм убедена, че изобщо в момента несъм в състояние да ходя никъде, а изкарвам някакви "ниски петици" по изпити... И понеже около мен е пълно с хора, готови да подадат ръка на приятел в труден момент, пиша теми по форуми, за да споделя с някой какво всъщност минава през главата ми.

От тoва което видях, единствено виждам: прекомерен родителски контрол. Това са т.нар. - дребни тирани в живота ти. Ако искаш повече инфо - пиши на ЛС.
Прекомерната мания на родителите те убива,още от малка,както виждам.
Да,имаш проблеми с психическото което може да премине във фобии,агорафобии,нервни разтройства и недай си боже още какви ли не неща.Сигурно вече си го знаеш. За това трябва ти...еми радикална промяна и подход към нещата. С психиатър няма да стане. Няма и да стане с "разбиране" от страна на родителите ти. Защото както виждам от написаното: тия твои родителите са с извиненение,изродски енергийни вампири.Те само те точат. Несъзнателно! НЕСЪЗНАТЕЛНО. Такива родители са ад... Наблюдавал съм ги.

Та... "Знам, че това което си мисля няма как да се случи но това не ми помага особено" - имаш проблем с т.нар.фактор: "Приемане на съдбата". Това е огромен проблем! Трябва,да съзнаваш,че си приела съдбата си, и че си поела отговорност за постъпките си. Как... Еми...има си дадени тактики и похвати.Просто работи със себе си и усещанята си. Принципно е безсмислено да се караш с някои... но това нещо,трябва да стигне до ТВОЕТО СЪЗНАНИЕ. ти ако си съзнателна в тоя момент... няма да се "запалиш" ,т.е. да се ядошеш на никой и нищо.

Имаш успех и напредък в долавянето на лицемерието. Ама не знаеш как да..използваш тези неща,ситуацията и т.н.

Реването и просването в къщи няма да помогне толкова много.Но плачи си, така изкарваш негативната енергия.

[music_box]

Съгласна съм за реването защото като си поплача за един два часа и после ми олеква , успокоявам се.

А това с приемането на съдбата незнам до колко го разбрах. Аз се опитвах да кажа че примерно преди да отида до магазина може да си представя как ме блъска кола. За всяко нещо свързано с излизане е така. Най-различни мисли, които немогат да се случат, но ми действат зле. Дано да съм го обяснила като хората.