- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- какво да правя....
Благодаря, много ми хареса това.... аз успявам да се контролирам, не му звъня,не го търся, но просто много искам да го направя, мисля,че проблема не е толкова до него, а до самата мен , трябва аз да се справя с това.. със самата себе си и с това,че много го желая.... никога не ми се беше случвало това нещо и си мислех,че ще мога да се оправя..... и съветвам всички хора,които си мислят,че няма да се случи на тях да не разчитат на това, защото и аз смятах,че не мога да се влюбя в такава степен и вече 1 година си бия главата, с човек, които не знае какво иска и го е страх... аз само със СТРАХ си го обеснявам това отношение.....
I want to be strong but sometimes I`m not sure...
Хмм..интересно.Нещата отидоха в съвсем друга посока.Окей, ще ти кажа тогава друго:
(И да,проблема не е в него.Проблема е в теб,правилно си видяла това! Естествено, той е бил катализатора,той е бил усилватела,той е бил ако щеш... "стартера" на всичко това,което в момента се случва вътре в теб; в тялото ти. Трябва ти - изчистване,ето както ти трябва. За това ти предложих спорт.).
Поздравления за контрола. Но тук въпроса,не е да "потискаш" чувствата си, не е просто идеята, да се страхуваш, не е идеята просто да се нервираш заради него, и в същото време да си мислиш: "охх..влюбена съм!". Идеята е приемане... за това съм писал по надолу
Не.Не си влюбена и това мога да ти го заявя директно.Знаеш ли кое те държи точно в момента? Страха. Това е! Tи сама си го призна. Това е примката,която се е наместила хубаво около твоя врат. Странен,безразсъден страх. Ти изобщо не си влюбена,нито пък го харесваш вече, така както е било преди. В момента единствено,се е напластил един безметежен страх,но ти го бъркаш с...любов. Виждаш ли, как при теб "монетата" се е обърнала. Ти дори се чувстваш така,че сякаш го "обичаш". Но наистина,казвам ти, не е така.
Казах ти какво можеш да правиш: чистене на тези емоции,мисли и чувства. Това можеш да го направиш със спорт. А когато ти дойде на главата някоя мисъл за него/за страха и т.н., чуй този вътрешен глас, как те тормози... просто като един страничен наблюдател го "чуй" и не му обръщай внимание; не критикувай; не се опитвай да решиш проблема с мислене,защото МИСЛЕНЕТО е неразделна част от проблема,винаги! И така с времето,този вътрешен глас, ще отслабне,защото ти няма да му придаваш това значение което си му придавала преди. Така е с всичко... и караниците с родители и какво ли не още. Но за това трябва практика + спорт. Има и други техники за практика,но за сега това е достатъчно. Но просто, приеми го. Приеми съдбата си,приеми отговорност за постъпките си, и не обвинявай никого. Не обвинявай най-малкото себе си. Приеми това малко дете,което плаче вътре в теб. То е твое. Не бягай от него,не се страхувай от него. Защото...това си ти. Това дете е наплашено. Прегърни го,приеми го. И ... магията ще дойде от самосебе си. Ще изчезнат всички лоши чувства. Уверявам те. Приемането е единствения лек + наблюдението.
И моля те,недей да си мислиш,че всеки втори като онзи е боклук. Онзи просто е някакъв надут кретен. Не го обвинявай. Нито пък обвинявай себе си.Това е безразсъдна глупост,да обвиняваш себе си за КАКВОТО и да е. Радвай се,че преминаваш през този период,и че си добре и че един ден ще срещнеш някое невероятно момче,което ще те разбира и ще те цени.
И последно нещо: ТИ СИ отправна точка за всичко. Представи си едни коридори. И сега... ти си в един от тях. Във всеки един момент,всяка една секунда,минута..час...стотна ..ти избираш къде да отидеш. Ти си като един проводник. Избирай смело,винаги избирай смело пътя по който да поемеш. Бъди смела.
Благодаря.
Последно редактирано от Justwickeds : 03-22-2014 на 06:36