Самонавил си се. Отмерваш изминало време. А човек отмерва време когато чака нещо. В случая чакаш да я забравиш, обаче не е тва начина. В момента, в който спреш да мислиш за времето, започнеш да мислиш за себе си и си дадеш шанс да си щастлив ще забравиш и нея и времето.

Решил си да се самонаказваш за нещо и си влязъл в дупка, от която ти сам не ИСКАШ да излезеш. Живота продължава, така е трябвало да стане. Научи си уроците, изправи се мъжки и гордо пред себе си и се върни в настоящето. Като те чета мога да си те представя как не живееш отвън, а в главата си. (Казвам го, защото аз често живея в главата си. Да, различни хора сме, ама някви усещания ме връхлитат ;д колко са верни не знам). Та, излез от главата си, спри да се филмираш и просто продължи да вършиш нещата, които вършиш (спорт, учене, работа и там с каквото се занимаваш).

Давай шанс на хората около теб. Няма как да се научиш без да те боли. Гледай го философски. Трябва да си мазохист и да искаш да се учиш и да израстваш като личност. Сигурна съм, че в момента, в който се отвориш към хората, ще се намери някоя мома, която ще ти грабне интереса и много бързо ще забравиш филма, в който си се вкарал.

Дет се вика, горе главите! (за теб си позволявам да го напиша в мн. число)