Много хора над мен са казали много неща, така че ще гледам да обобщя.
На различни етапи в живота сте - ти още ходиш на училище и си гледанка на мама. Кафенета, излизания, приятелки, сериали и тям подобни тийнейджърски неща те вълнуват. Той, от своя страна, е станал на възраст, в която би трябвало да учи, да работи, да гради живота си за напред. Какво можете да си дадете един на друг? Изключваме секс и тръпка, Пантерката ги спомена.
Историята ви е детска. Иди си, ела си. Да няма майка ти само да ти бърше сълзите след поредния край? Морето е толкова пълно с риба, с какво е по-различен той?
Веднъж вече майка ти е разбрала, че сте се карали. Никой не иска да си вижда отрочето тъжно заради някого.

В заключение ще те попитам нещо - окей, решите да го раздавате another brick in the wall, криете се и хванат ви твоите родители. Кво правиш? Наказания, караници... Ти зависиш от тях, твърде си малка, за да лягаш на ухото, че той ще те гледа. Ами ако те прибере у тях и нещата не потръгнат? Точно както сега - спорове, раздели, възможно е и до побой да се стигне. Защо само си усложняваш живота?
И за да не кажеш/те, че слагам каруцата пред магарето - хубаво е да помислиш И в тая насока. Често срещано е при такива забранени връзки тийна да реши, че ще избяга от вкъщи, понеже сме много големи и знаем и можем всичко. И кои са наще, че да ми казват с кого да бъда и така нататък.