Доброволка съм отдавна. Запалих се в България, когато започнах с charity campaigns. Два случая, които ясно си спомням бяха 3-ти клас, когато продавахме собственоръчно направени коледни картички, и събраните пари дарихме в дом за сираци. В 5-ти клас пък направихме мартенички и участвах в благотворителна акция "Мартеничка - символ на здраве и дълголетие", от която имам и грамота за 1во място <3 - най много събрани пари.

В Стокхолм съм редовна доброволка в the local soup kitchen. Знаете американския вариант - събират се, правят супа и раздават на бездомните и бедните. При нас е почти същото, но раздаваме сладки, напитки, супа и сандвичи, и много други. Веднъж в месеца е, цял ден. Има няколко уикенда, в които имаме така наречените natt vandringar, в които обикаляме нощем, раздаваме хигиенични продукти, дрехи и т.н.

Смятам, че е чудесно, ако повече хора прояват инициативата да се ангажират да помагат, ако имат възможността. Ние лично не приемаме пари, защото е много лесно да бутнеш 100 крони и да обърнеш гръб, вместо да дойдеш да помогнеш или да отидеш до магазина да купиш това, от което се нуждаем.

Но същевременно е страшно изморително психически и физически. Психически - защото се сблъскваш с много хора, и техните истории, случаи и неволи. Също така изискват много търпение и силен характер, защото хората могат да бъдат много нахални и дори сме имали случаи на побоища и сърдене. Физически, защото не е лесно да стоиш на крак 10+ часа, като същевременно ние се нуждаем от помощ при разтоварване на палатки, маси и столове, и т.н. Прибирала съм се с мускулна треска в ръце, крака и гръден кош.

Ноо, обожавам да помагам! Запознала съм се със страхотни хора и самото доброволчество отваря очите ти за много неща в живота.