- Форум
- По малко от всичко
- Политика
- Подкрепа за Русия
На практика у нас демокрацията не се получава, тай че аре.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Последно редактирано от Aeternal : 01-04-2015 на 11:25
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
http://e-vestnik.bg/12613
Държавата буквално беше във фалит още преди падането на Живков.
Фалитът се материализира още 1990 г. и принуди първото правителство на Луканов да спре плащанията по външният дълг. Живков беше натрупал близо 12 млрд. долара външен дълг, който е похарчен за стопански експерименти, не донесли никакъв положителен ефект. Оказва се, от анализа на документите от министерския съвет и политбюро, че в последните години на режима, Живков е взимал помощи от Запад, с които е купувал и внасял храни, защото вътрешното производство не може да покрие нуждите на населението. Дори картофи, лук, ориз, боб.
Официалният портрет на Тодор Живков, който беше поставян навсякъде из България в продължение на повече от 10 години до 1989 г. Официалните портрети на вожда са променяни само 3 пъти за всичките 33 години на неговото управление.
Това става в селскостопанската страна България. В няколко писма на последния шеф на БНБ при комунизма Васил Коларов, които излязоха от материалите по „Дело №4” (но години по-късно), се вижда, че държавата е била във фактически фалит около две година преди Живков да бъде свален. Коларов пише директно до Живков какви са балансите и как не може да се изплаща дългът. Всички данни за фалита се съдържат в материалите по „Дело №4”, с документи и показанията на живи участници в събитията, хора от висшето ръководство. На базата на тези материали журналистът Христо Христов написа документалната книга „Тайните фалити на комунизма” (изд. „Сиела”, 2007 г.).
Пхахаха, платени драскачи.
Нямали сме вътрешно производство. ХахАХаха.
Ало, точно за земеделието и животновъдството не ми пиши нищо, че си адски сбъркан.
Смешник, нямало циганин, който да не е работил
Живей си в измисления свят.
http://www.thetransitionthatneverhap...-the-eighties/
Трябва да се каже, че паричната и дълговата политика на социалистическа България са едни от най-строго пазените тайни на държавата. Дори подробното и педантично направено проучване, озаглавено „История на външния дълг на страната от 1878 до 1990 г.“, публикувано през 2006 г. от Българската народна банка, не дава доказателства за това как се материализира дългът през осемдесетте години. Въпреки това се стига до криза, която завършва с обявяването на мораториум на 29 март 1990 г.
Сливането на политическата и икономическата партийна власт е показано ясно от историята на натрупването на гореспоменатия дълг. В България съществуват две мощни комисии при Политбюро на Централния комитет на комунистическата партия, които могат да се разпореждат с валутата на държавата в икономиката: Паричната комисия, чийто председател от 1977 г. до 1988 г. е Тодор Живков, а по-късно Андрей Луканов, и Държавната комисия по научно-техническа политика на Централния комитет на комунистическата партия, ръководена от Огнян Дойнов.
Паричната комисия има право да взема решения по държавния валутен план. Комисията контролира изпълнението на плана за износа и изразходването на наличните валутни средства. Нейните решения са задължителни за всички институции и изпълнителни органи в страната. В състава и влизат единайсет члена от най-висшето партийно ръководство, министри и председателят на Националната банка.
През 1986 г. с решение на Бюрото на Министерския съвет се създава нова комисия по валутните въпроси на подчинение на Министерския съвет. Това е израз на промяна в споменатата вече икономическа политика, която цели да даде по-голяма автономия на икономиката и да я отдалечи от партийните лидери. Решението за тази промяна съвпада с идването на Горбачов на власт в Съветския съюз.
Държавната комисия по научно-техническа политика на Централния комитет на Комунистическата партия има персонал от двайсет и шест старши члена, включващи секретари от Политбюро и Централния комитет, министри, председателя на Академията на науките и други. Тази комисия определя валутата за финансиране на различни индустрии и въвежда организационни структури, зависещи от приходите от чужбина. И двете комисии на комунистическата партия обаче не успяват да поемат контрол над въпроса за пресъхналите потоци от чуждестранни приходи въпреки усилията за увеличаване на приходите чрез създаване на фирми на Запад. Брутните задължения на България през 1985 г. са около 4 млрд. долара. Четири години по-късно те се увеличават почти три пъти и достигат 11,40 млрд. долара.
И още един фактор допринася за нарастването на българския външен дълг през осемдесетте години. След 1985 г. започва бърза тенденция към влошаване на търговския баланс. Дефицитът се увеличава от 85 млн. долара през 1984 г. на 1,3 млрд. долара през 1989 г. поради намаленото производство и износа и стабилното нарастване на вноса, особено на селскостопанска продукция и основни храни. През 1980 г. България внася селскостопанска продукция за по-малко от 200 млн. долара. През 1985 г. обаче вносът надвишава 350 млн. долара, а през 1988 г. тази цифра нараства до 496 млн. долара. През тези години България, наред с други суровини внася фуражи, меласа, захар, ориз, месо, мляко, масло и други. Интересното е, че вносът е основно от западни несоциалистически държави. Вярно е, че по време на същия период България все още има висок износ на пресни и преработени плодове и зеленчуци, тютюн, цигари и месни продукти, но това не е достатъчно, за да гарантира необходимия внос на нефт, природен газ, памук, целулоза и други ключови суровини за промишлеността. През 1988 г. постъпленията от валута от износа на селскостопанска продукция (по данни на Министерството на външните икономически отношения) намаляват около два пъти в сравнение с 1984 г.
Какво предлага реалният социализъм на обикновените българи най-обективно разкриват специалните поверителни справки, с които седмично е захранван ЦК на БКП и в които не е спестено нищо от действителното положение в страната. В една от тях от 1987 се посочва: "Затрудненията в снабдяването на населението със стоки продължават. Не е добро снабдяването с долен трикотаж, детски стоки, обувки, бойлери, газови печки, хладилници, цветни телевизори, мебели. На редица места още от началото на годината не достигат бутилираните растителни масла, месо и месни произведения, риба и рибни продукти, мляко, пиво и други. Не се гарантират и необходимите количества асортимент безалкохолни напитки. Въпреки навреме дадените заявки все още не са доставени за учениците всички номера гуменки, анцузи, ученическо облекло и други, а също така и трикотажни изделия за всички възрасти. Особено остър е проблемът със снабдяването с капачки за буркани. В магазините за железария не достигат стоките, необходими за извършващите се ремонти в домовете - бои, лепила, тапети, фаянсови плочки и други. Изразява се тревога, че при сегашното равнище на заплатите цените на стоките са високи, включително и на детските изделия, а се разпространяват слухове за увеличението им от януари 1988."
хахаххахах
а сега сме на милиарди дългове, но 80 процента от населението живее в беднотия, благодарение на такива промити мозъци.
яж изкуствен хляб и химии
ще видите след 10 години какво ще стане.
благодарение на еврейската паплач, която ни управлява ДЕМОКРАТИЧНО
и въпреки тва ше се вдигнем и ще направим промяната
с хиляди жертви