Този текст - наред с много други - отново ни води към сравнението между Русия и Китай. Русия отхвърли последователно предложенията, идващи от европейските столици и от Вашингтон след началото на 21 век за присъединяване на Москва към едно широко партньорство за сигурност и развитие, в което руската страна по силата на своята реална геополитическа значимост можеше да заеме достойно място сред водещите сили на Северното полукълбо. Русия се отказа от тази възможност привиждайки в нея капан - заплаха да бъде подценена и деградирана уникалната й роля на лидер на Евразийската цивилизация. Тук идват въпросите на сравнението с Китай. Нима Китай е носител на по-малко древна и значима цивилизация, чиято идентичност е напълно различна от западната, отколкото Русия и нейната цивилизация? Защо Китай прие през последните три и половина десетилетия на своя територия гигантски обем инвестиции от Запада, от стария си съперник Япония и практически от всички, които пожелаха да инвестират в Поднебесната империя? Не се ли страхуваше Пекин - подобно на Москва, че инвестициите са клопка - уловка за подчинение на чуждата Атлантическа цивилизация? Концентрирайки в своята икономика огромни външни инвестиции Китай се превърна в в новата супер сила. Въпреки огромната си икономическа мощ, Китай не постави въпроса за легитимна сфера на влияние около своята национална територия. Влиянието на Китай се разгръща плавно, методично и в пряка зависимост от икономическата логика на неговото развитие. Новото могъщество на Китай плаши не един или двама от неговите съседи, но същевременно дава импулси за подобряване и нормализиране на отношенията със стари съперници на Пекин като Индия. Китайският натиск върху региона нараства - особено в отношенията с Япония за острови и териториални води. Нелеки са отношенията на Китай и с Виетнам. Но нито веднъж досега Китай, чийто БВП на практика се изравни с този на САЩ не е предприел преки действия в нарушение на международното право или дори заплахи за подобни нарушения. Пекин е фокусиран върху продължаването на своята икономическа експанзия - вече и на самия китайски пазар, а не само за експорт - и върху плавното й трансформиране в геополитически ресурс за бъдещето. Защо Русия не можа - или не пожела да тръгне по този път? Постсъветското пространство се състои от страни, чиято икономика, култура и общностен афинитет предполага активно сътрудничество с Русия и силна обвързаност с руските стопански и политически цели. Защо Москва пропиля този капитал - след 1990 г. Русия разчиташе за своето влияние предимно, ако не изцяло на криминални типове и локални диктатори за прокарване на своето влияние - Абашидзе в Аджария, Кокойти в Южна Осетия, Янукович в Украйна,.. Русия съхраняваше своите позиции и вляние в постсъветското пространство чрез инсцениране на етнически конфликти, национална дестабилизация, целенасочено корумпиране на елити и т.н. Защо трябваше Грузия да бъде разчленена и окървавена през 1992-94 г.? Защо Оранжевата революция в Киев бе разчетена като "западен комплот", а не като решимост на водещите граждански сили на Украйна да тръгнат по пътя на нормалното стопанско и демократично развитие? Защо трябваше да се подкрепя корупционния разврат на Янукович, който разруши до основи институциите на украинската държава? Не можеше ли Москва да сътрудничи с Киев на основата на съхраненото достойнство и на двете страни? В Москва - а и в София нерядко се дава за пример Китай като образец "избягнал" демокрацията в името на икономическия успех. Защо "суверенната демокрация" трябваше да бъде ескалирана в открит авторитаризъм по външни причини - конфликт с Украйна, вместо Евразийският проект да бъде изграден и рекламиран като платформа за развитие на постсъветските общества? Какво съблазни Киев да тича към ЕС, където Украйна е разглеждана обикновено като буфер между Русия и Европа, вместо да бъде съблазнен от изгодно предложение за взаимоизгодно сътрудничество и развитие с Москва? Отговорът, който ще получим от страната на Кремъл е прост и известен - Западът и Америка изградиха огромна конспирация срещу Русия, платиха големи пари на организаторите на Майдана и ... т.н. И защо все на Русия й организират такива конспирации? Защо не организираха такава конспирация на Китай? Нали в Китай отидоха огромните инвестиции, лишили милиони американци, японци, европейци в индустрията от работни места... Какъв е светът няма никакво значение - важно е как виждаш света. Две различни визии - в Москва и в Пекин - създадоха две различни реалности. Нека всеки съди за резултатите от своята гледна точка. Жалкото е, че възможностите за просперитет и развитие бяха пропуснати не само от Русия - но и от нейните съседи, от Централна и Източна Европа, която можеше да бъде посредник между Запада и Русия в един проект на съвместно бъдеще. Не било писано - попаднали сме в "разлом на цивилизациите"... Китай и Азия старателно избягнаха този разлом - затова ще водят в 21 век.