Цитирай Първоначално написано от golemiq_korab_minava Виж мнението
Казано в прав текст - светът се развива, но ние не. Ако преди 89-та година хората в България са държали все някакво ниво и не са падали много повече с тези от Запада - сега ние от 20 години стоим на едно място и деленето е огромно. Ако не знаеш селата ни и цялата ни изградена инфраструктура, блокове и тнт. е от 60-те и 70-те, а днес всичко се РУШИ, ако може и така да се каже, защото вече е разрушено, та не само днес не можем да строим, днес не можем да боядисваме това, което са градяли през социализма. Пълна разруха.
климатроник, на мен лично ми омръзна. Ти не си обективен. Ти си нямаш идея какво е било.
Социализма е обречен още със идването си в България.
Това е система която вади най-лошите черти в хората. За да просперираш в тоталитарната система трябва да си безличен. Авторитета не търпи мисъл различна от неговата. Личност с позиция и мнение няма как да направи кариера в такава среда.
Или ще успее, но трябва да мисли едно, а да говори и прави друго. Което превръща човека в лицемер. Озлобява го, очуждава го от другите хора, защото той не разполага с мислите си, със себе си.
Търсиш лошите страни на демокрацията, а в комунизма гледаш крайно захаросано. И не виждаш нищо лошо. Като кон с капаци, гледаш в една точка. Докажи ми че не си промит мозък, прочети нещо което критикува комунизма, или пък нещо което разглежда двете му страни. Направи си мнението сам, не повтаряй каквото ти е набивано в главата от малък.
Ето ти един интересен цитат. Виж какво е било навърха и си представи какво е било за обикновените хора.
" Не само ЦК, но и Народното събрание бе превърнато в робот за автоматично гласуване.
Когато трябваше да се гласува някакъв закон или решение, председателят на парламента се провикваше:
– Кайто е „за“ да вдигне ръка. Пълно болшинство. Против? – и без да погледне към залата, отговаряше: – Няма. Въздържали се? Няма.
Но веднъж се случи нещо, което не се беше случвало. След второто „няма“ от залата се чу писъка на тънко гласче:
– Аз съм против!
Залата се вцепени. Всички извиха бавно и страхливо очи натам, откъдето се чу писъкът на гласчето. Ситното очилато човече дори бе вдигнало високо ръка, за да го видят.
Беше писателят Емилиян Станев.
Настана мъртва тишина. Секунда, две, три. И изведнъж откъм трибуната, където седеше Тодор Живков, проехтя неговият гръмогласен смях:
– Ха-ха-ха! Емилияне, браво! Ха-ха-ха!
И цялата зала, подражавайки подмазвачески на смеха му, избухна в смях:
– Ха-ха-ха! Ха-ха-ха!…
Това бе единственото гласуване „против“ за цялата история на социалистическа България след обесването на Никола Петков през септември 1947 г. до падането от власт на Тодор Живков през ноември 1989."


Ето още нещо:
http://ikonomika.org/?p=1319