Точно,че любовта е основния вътрешен механизъм която трябва да я движи...към всичко. Ако я "манеме любовта" ... какво ще ни остане? Когато човек е отворен с любов към всичко - няма спирачки. Няма гняв,няма "ама тоя ме ядосва щото не е прав". Няма препъни камък. Няма просто... състояния като нейното. Няма нужда. Има само една извираща любов - КЪМ ВСИЧКО! А това състояние е трудно постижимо... но все пак... всеки го има,и всеки може да го постигне. Тогава илюзията "нуждая се" изчезва. Защото ти имаш всичко - любовта.А от нея се ражда... ВСИЧКО.

Право го каза: външните цели са само допълнение... А от вътрешната и любов... ще блика само рай.