Напразна обич?

[Boiko]

Здравейте!Аз съм на 14 години,и не съм много добър в любовта.
Та,да започна с историята си:
Преди 3 месеца си харесах едно момиче...(допълвам че,досега не съм имал приятелка а просто имах симпатии към момичета..)Тя е на 13,и учим в едно училище.Тя живее на,има-няма 1 километър от моето жилище.Много е красива,забавна,добродушна ,мила,с добро сърце,и най-вече има респект към останалите,държанието и не е "курвенско".Както казах не съм имал,приятелка...А тя имала гаджета 2-3 момчета по спомен когато ми е казвала.И дойде моят ред...Правих всякакви опити да и привлека вниманието и щастието ми отговори.Един ден минах покрай нея и я щипнах,тя се обърна и ми се усмихна.Вечерта същият ден,тя ми писа.И си писахме закачливо.И така в продължение на 3 дни,накрая реших да я поканя навън.Излязохме,мина супер,закачки,смехории,вси� �ко добро.Вечерта си писахме малко по любовни неща,казвах и колко беше прекрасна,такива красиви очи,невероятна коса.Тя също ми казваше,бил съм сладък,чаровен и т.н..В училище се срещахме няколко пъти,1 от който като минавах тя ми грабна ръката и се усмихна. ^_^ Естествено много се зарадвах.Вечерта,писахме си нон-стоп.И накрая реших да си призная че имам чувства към нея.Направих го.Тя също ми призна че има чувства към мен.Беше късно тя си легна,пожелах и лека нощ.На другият ден,я поканих пак да излезем.Излязохме.И тя непрестанно се гушкаше в мен и ми повтаряше колко ме обича,аз също го правих.Исках да я изпратя и тя нацупена "ми се скара" че мрази да я изпращат и не иска.Приех го нормално,но съм инат и я изпратих до половината път.Тя ме "цунка" по бузката.Направи ме много щастлив.На другият ден също, но този път се изхитрих,и тя тръгна да ме целуне по бузката но се завъртях и се целунахме по устата.И в продължение на 1-2 минути се "мляскахме".Вечерта и писах.Тя беше толкова щастлива че я целунах...Така това беше добрата страна.Почвам с малко лошичката.Не и бях предложил.Защо? Защото имах основни причини:
1-ва: Не бях убеден че ме обича истински.
2-ра: 7 клас,предстоят ми изпити.
Един ден тя ми каза дали искам да излезем на сладкарница,приех естествено.Всичко мина супер.По пътя към една рекичка,я хванах за ръка (велик момент) и се държахме.Отидохме на една полянка където я закачах.На път за тръгване,видях че нещо и има.Попитах я какво и е.Тя ми каза че не е в настроение.Това пробуди в мен съмнение,че след всички тези моменти не е доволна.Добре.Когато исках да я изпратя(бях пред нас) тя ми каза "-Прибирай се..!" попитах я "-Защо?,искам да те изпратя"Тя ми каза:"-Не!Ще се прибереш"Прегърнах я,и я попитах защо се държи така...Тя ми отговори че ще ми каже след няколко дни.Това ме доведе до тъга и мистерия.Минаха дни,и мога да кажа че тя се отдръпваше... Не се прегръщахме,тя не се гушкаше в мен,не ми казва че ме обича,и когато исках да я хвана за ръка тя се дръпна и каза че нещо я сърби...Този ден дойде.Щях да и предложа да стане половинката за която съм мечтал, и тя се изръси:"-Имаше едно момче от лятото...не мога да го забравя,имам по-силни чувства към него..."Това ме съкруши...Вечерта я попитах защо ме излъга за всичко,и тя каза че не ме-лъжа е.Попитах я,дали ме харесва има ли чувства към мен.Тя ми отговори че има,но чувствата към "онзи" са по-силни.Минаваха дни през които бях разбит,без чувство за хумор,за нищо,не можех да спя,да се храня...Не искам да я губя,тя е 1-вото момиче в което се влюбих.Докато бяхме в процес на разцъфване,я опсипвах с мили думи от типа:"Ако сърцето ти беше затвор,ще се "опандизя" и няма да изляза от там." Правих всичко за нея само и само да си я запазя, но уви...Сега сме "приятели" и по цял ден и цяла нощ не спирам да я мисля.Бих направил всичко за да си я върна както преди,дори и косъм да и падне от главата ще се погрижа виновният да страда.Просто я обичам безкрайно много...Буквално тичах по нея,защото я исках,ревнувах я,исках да е само моя.Непрестанно и казвах колко я обичам,че искам да сме заедно завинаги,и други мили неща...Тя е всичко което може да имам."Щи падне друга" не ме интерасуват други,искам нея, и ще направя всичко възможно за да я спечеля отново.За промяна ще се боря всеки божи ден!Но няма да се отказвам от нея.Моля за съвети от хора които са изпитвали подобно нещо,или хора които разбират женският пол.
П.П и без такива коментари от типа "Дреме ти ще вземеш друга" Извинявайте,но не искам да съм "курвар".Искам само едно момиче и това е тя.
Ще съм много благодарен,ако някой ми помогне.
Поздрави,Боби.

[DisappointedDreamer]

Здравейте!Аз съм на 14 години,и не съм много добър в любовта.
Та,да започна с историята си:
Преди 3 месеца си харесах едно момиче...(допълвам че,досега не съм имал приятелка а просто имах симпатии към момичета..)Тя е на 13,и учим в едно училище.Тя живее на,има-няма 1 километър от моето жилище.Много е красива,забавна,добродушна ,мила,с добро сърце,и най-вече има респект към останалите,държанието и не е "курвенско".Както казах не съм имал,приятелка...А тя имала гаджета 2-3 момчета по спомен когато ми е казвала.И дойде моят ред...Правих всякакви опити да и привлека вниманието и щастието ми отговори.Един ден минах покрай нея и я щипнах,тя се обърна и ми се усмихна.Вечерта същият ден,тя ми писа.И си писахме закачливо.И така в продължение на 3 дни,накрая реших да я поканя навън.Излязохме,мина супер,закачки,смехории,вси� �ко добро.Вечерта си писахме малко по любовни неща,казвах и колко беше прекрасна,такива красиви очи,невероятна коса.Тя също ми казваше,бил съм сладък,чаровен и т.н..В училище се срещахме няколко пъти,1 от който като минавах тя ми грабна ръката и се усмихна. ^_^ Естествено много се зарадвах.Вечерта,писахме си нон-стоп.И накрая реших да си призная че имам чувства към нея.Направих го.Тя също ми призна че има чувства към мен.Беше късно тя си легна,пожелах и лека нощ.На другият ден,я поканих пак да излезем.Излязохме.И тя непрестанно се гушкаше в мен и ми повтаряше колко ме обича,аз също го правих.Исках да я изпратя и тя нацупена "ми се скара" че мрази да я изпращат и не иска.Приех го нормално,но съм инат и я изпратих до половината път.Тя ме "цунка" по бузката.Направи ме много щастлив.На другият ден също, но този път се изхитрих,и тя тръгна да ме целуне по бузката но се завъртях и се целунахме по устата.И в продължение на 1-2 минути се "мляскахме".Вечерта и писах.Тя беше толкова щастлива че я целунах...Така това беше добрата страна.Почвам с малко лошичката.Не и бях предложил.Защо? Защото имах основни причини:
1-ва: Не бях убеден че ме обича истински.
2-ра: 7 клас,предстоят ми изпити.
Един ден тя ми каза дали искам да излезем на сладкарница,приех естествено.Всичко мина супер.По пътя към една рекичка,я хванах за ръка (велик момент) и се държахме.Отидохме на една полянка където я закачах.На път за тръгване,видях че нещо и има.Попитах я какво и е.Тя ми каза че не е в настроение.Това пробуди в мен съмнение,че след всички тези моменти не е доволна.Добре.Когато исках да я изпратя(бях пред нас) тя ми каза "-Прибирай се..!" попитах я "-Защо?,искам да те изпратя"Тя ми каза:"-Не!Ще се прибереш"Прегърнах я,и я попитах защо се държи така...Тя ми отговори че ще ми каже след няколко дни.Това ме доведе до тъга и мистерия.Минаха дни,и мога да кажа че тя се отдръпваше... Не се прегръщахме,тя не се гушкаше в мен,не ми казва че ме обича,и когато исках да я хвана за ръка тя се дръпна и каза че нещо я сърби...Този ден дойде.Щях да и предложа да стане половинката за която съм мечтал, и тя се изръси:"-Имаше едно момче от лятото...не мога да го забравя,имам по-силни чувства към него..."Това ме съкруши...Вечерта я попитах защо ме излъга за всичко,и тя каза че не ме-лъжа е.Попитах я,дали ме харесва има ли чувства към мен.Тя ми отговори че има,но чувствата към "онзи" са по-силни.Минаваха дни през които бях разбит,без чувство за хумор,за нищо,не можех да спя,да се храня...Не искам да я губя,тя е 1-вото момиче в което се влюбих.Докато бяхме в процес на разцъфване,я опсипвах с мили думи от типа:"Ако сърцето ти беше затвор,ще се "опандизя" и няма да изляза от там." Правих всичко за нея само и само да си я запазя, но уви...Сега сме "приятели" и по цял ден и цяла нощ не спирам да я мисля.Бих направил всичко за да си я върна както преди,дори и косъм да и падне от главата ще се погрижа виновният да страда.Просто я обичам безкрайно много...Буквално тичах по нея,защото я исках,ревнувах я,исках да е само моя.Непрестанно и казвах колко я обичам,че искам да сме заедно завинаги,и други мили неща...Тя е всичко което може да имам."Щи падне друга" не ме интерасуват други,искам нея, и ще направя всичко възможно за да я спечеля отново.За промяна ще се боря всеки божи ден!Но няма да се отказвам от нея.Моля за съвети от хора които са изпитвали подобно нещо,или хора които разбират женският пол.
П.П и без такива коментари от типа "Дреме ти ще вземеш друга" Извинявайте,но не искам да съм "курвар".Искам само едно момиче и това е тя.
Ще съм много благодарен,ако някой ми помогне.
Поздрави,Боби.

O.o

[Boiko]

всичко добро.Вечерта си писахме малко по любовни неща,казвах и колко беше прекрасна,такива красиви очи,невероятна коса.Тя също ми казваше,бил съм сладък,чаровен и т.н..В училище се срещахме няколко пъти,1 от който като минавах тя ми грабна ръката и се усмихна. ^_^ Естествено много се зарадвах.Вечерта,писахме си нон-стоп.И накрая реших да си призная че имам чувства към нея.Направих го.Тя също ми призна че има чувства към мен.Беше късно тя си легна,пожелах и лека нощ.На другият ден,я поканих пак да излезем.Излязохме.И тя непрестанно се гушкаше в мен и ми повтаряше колко ме обича,аз също го правих.Исках да я изпратя и тя нацупена "ми се скара" че мрази да я изпращат и не иска.Приех го нормално,но съм инат и я изпратих до половината път.Тя ме "цунка" по бузката.Направи ме много щастлив.На другият ден също, но този път се изхитрих,и тя тръгна да ме целуне по бузката но се завъртях и се целунахме по устата.И в продължение на 1-2 минути се "мляскахме".Вечерта и писах.Тя беше толкова щастлива че я целунах...Така това беше добрата страна.Почвам с малко лошичката.Не и бях предложил.Защо? Защото имах основни причини:
1-ва: Не бях убеден че ме обича истински.
2-ра: 7 клас,предстоят ми изпити.
Един ден тя ми каза дали искам да излезем на сладкарница,приех естествено.Всичко мина супер.По пътя към една рекичка,я хванах за ръка (велик момент) и се държахме.Отидохме на една полянка където я закачах.На път за тръгване,видях че нещо и има.Попитах я какво и е.Тя ми каза че не е в настроение.Това пробуди в мен съмнение,че след всички тези моменти не е доволна.Добре.Когато исках да я изпратя(бях пред нас) тя ми каза "-Прибирай се..!" попитах я "-Защо?,искам да те изпратя"Тя ми каза:"-Не!Ще се прибереш"Прегърнах я,и я попитах защо се държи така...Тя ми отговори че ще ми каже след няколко дни.Това ме доведе до тъга и мистерия.Минаха дни,и мога да кажа че тя се отдръпваше... Не се прегръщахме,тя не се гушкаше в мен,не ми казва че ме обича,и когато исках да я хвана за ръка тя се дръпна и каза че нещо я сърби...Този ден дойде.Щях да и предложа да стане половинката за която съм мечтал, и тя се изръси:"-Имаше едно момче от лятото...не мога да го забравя,имам по-силни чувства към него..."Това ме съкруши...Вечерта я попитах защо ме излъга за всичко,и тя каза че не ме-лъжа е.Попитах я,дали ме харесва има ли чувства към мен.Тя ми отговори че има,но чувствата към "онзи" са по-силни.Минаваха дни през които бях разбит,без чувство за хумор,за нищо,не можех да спя,да се храня...Не искам да я губя,тя е 1-вото момиче в което се влюбих.Докато бяхме в процес на разцъфване,я опсипвах с мили думи от типа:"Ако сърцето ти беше затвор,ще се "опандизя" и няма да изляза от там." Правих всичко за нея само и само да си я запазя, но уви...Сега сме "приятели" и по цял ден и цяла нощ не спирам да я мисля.Бих направил всичко за да си я върна както преди,дори и косъм да и падне от главата ще се погрижа виновният да страда.Просто я обичам безкрайно много...Буквално тичах по нея,защото я исках,ревнувах я,исках да е само моя.Непрестанно и казвах колко я обичам,че искам да сме заедно завинаги,и други мили неща...Тя е всичко което може да имам."Щи падне друга" не ме интерасуват други,искам нея, и ще направя всичко възможно за да я спечеля отново.За промяна ще се боря всеки божи ден!Но няма да се отказвам от нея.Моля за съвети от хора които са изпитвали подобно нещо,или хора които разбират женският пол.
П.П и без такива коментари от типа "Дреме ти ще вземеш друга" Извинявайте,но не искам да съм "курвар".Искам само едно момиче и това е тя.
Ще съм много благодарен,ако някой ми помогне.
Поздрави,Боби.

[SNikolov_Rugby]

Момичетата в тази възраст са такива - не знаят какво искот. Сега сте приятели но скоро ще почне да те избягва и да се прави че не те вижда и така. Това е горчивата истина.
Да не те отчайвам мога да ти кажа че имаш още един шанс ако евентуално някои приятелки са те "похвалили". Поразпитай дали има такова нещо и ако има се опитай да поговориш отново с нея но по заобиколен път. Дано да стане. Успех!

[Didko_Beats]

на 14 правят такива драми ... леле

това е достойно за Бродуей

През цялото време докато го четох ... имах чувството че те е въртяла на пръста си от самото началото ...

И както си сложил тва заглавие ... явно само ти си имал някакви чувства

Това не е успокояващо но просто разбери че си и поредния бройкаджия ... Не се опитвай да я забравиш , точно обратното - нека това да бъде нещото което те мотивира ...

Събирай се повече с приятели , весели се ,забавлявай се ... Така по-лесно ще спре да те интересува
Покажи и че си по-щастлив без нея ...

[SIIMONNA]

Имайки предвид новото поколение тийнове и всичко, което ни заобикаля в днешни дни, много се радвам,че не всички подрастващи са както очаквах. По думите ти ясно си личи,че си едно добро и възпитано момче, което за този момент е най-добре да обърне внимание на предстоящите си изпити. Нормално е и аз когато се влюбих за първи път разсъждавах като теб, че и в момента го правя като наближавам 20-те. Но вярвай ми точно на тези години, които си тя няма да бъде, а и не е единственото момиче. Колкото и да си влюбен в нея, уважавай първо себе си и не позволявай някой да управлява живота ти или да си играе с чувствата ти. Щом ти е казала така, примири се, направил си всичко, което си можел. Ще дойде момичето, за което ще си заслужават всички неща,които правиш. Няма случайни неща, щом така се е случило, така е трябвало да стане. А и ти предстои Гимназията. Нови хора Радвай се на тези години те са ти най-хубавите.. Даже не мога да повярвам,че вече дойде и моя ред да го кажа, не го вярвах преди..

Смело напред, гледай си училището сега, пък ако ще става нещо то само ще се случи.

[RapExotic]

Първо момиче на 13г. не може да обича истински. Това нейното са просто влечения към различни момчета, с които самата тя не е на ясно какво изпитва. Второ на теб ти е за пръв път да късаш с момиче и за това смяташ, че света ще свърши без нея, но това не е така. Не се унижавай да тичаш след нея и да и се молиш да и с теб. Това нито ще оправи ситуацията, нито ще ти помогне да я преглътниш. След време просто ще спреш да мислиш за нея. Най-добре прекъсни всякакъв контакт с нея, за да стане това по-лесно.

[DisappointedDreamer]

Когато станеш на 17-18 години, някое момиче ще срути целият ти свят до основи. И после ще го построи, правейки го хиляди пъти по-красив.

Дотогава, недей да се тормозиш с такива неща като 'любов'. Малък си, "половинките" ти също.

[baby_baby]

Първо момиче на 13г. не може да обича истински. Това нейното са просто влечения към различни момчета, с които самата тя не е на ясно какво изпитва. Второ на теб ти е за пръв път да късаш с момиче и за това смяташ, че света ще свърши без нея, но това не е така. Не се унижавай да тичаш след нея и да и се молиш да и с теб. Това нито ще оправи ситуацията, нито ще ти помогне да я преглътниш. След време просто ще спреш да мислиш за нея. Най-добре прекъсни всякакъв контакт с нея, за да стане това по-лесно.

+++

[Boiko]

Изчетох мненията ви внимателно,благодаря ви за вниманието!

[ikon]

Ако толкова я искаш, накарай я да ревнува, флиртувай с други момичета, но тя да го вижда, ще забрави набързо другия.

[BeeKeeper]

Споко, пич. Гадна работа е, ама след някоя седмица ще я забравиш.

[Margarita_Andreevaa]

Ми докажи й, че си по-добър от онзи, щом толкова държиш на нея. Само да ти кажа, че да се влюбиш повече от веднъж не те прави курвар и да не ти се получи с първата любов на 14, не е нещо необичайно, всички сме го преживявали