Хората казват, че времето лекува всичко. Колко още трябва да чакам, по дяволите? Минаха почти 2 години и аз все още не мога да я забравя. И все пак аз съм си виновен. Отблъснах я както правя с всичко и всички, които се доближат прекалено близо до мен. От страх, може би, да не ме наранят. Отблъснах единственото момиче, което ме е обичало истински. Нараних я безброй пъти, признавам си. Боклук съм. Заслужавам го. И ми се връща двойно. Не мога да спя нормално от 1 година насам, няма никакъв живец в мен. Не ме интересува нищо и никой. Имал съм безсънни нощи, в които съм се молил на Господ да не се събудя на сутринта, което е адски жалко. А не искам да е така. Хора, помогнете, не знам какво да правя. Уча в друг град, преместих се да живея при 2 момичета(което би трябвало да ме разсея?!), записах се да спортувам. Понякога ми се иска да избягам много далеч, макар че и това не е гаранция.
Нахвърлях набързо мислите си на пияна глава, не разчитам особено на помощ, но все пак имах нужда да споделя с някой.

Благодаря