Нещо

[stynioo]

Гробище, а сред него хиляди души
непокорни, сякаш беше вчера -
бодри и никога болни.

Стара жена на пейка стои.
Оплаква поредната жертва
на живота коварен.

Коварен и неблагодарен.

Мъка на лицето изписана.
Прехапала устни - плаче.
Плаче и мечтае - живота си
да погуби,а на детето
свое - възвърне.

[stynioo]

Тъмна улица в краен квартал,
и сякаш бледа на цвят кола,
пред голяма къща стои.

Къща - замък дори.Отвън,
безлюдна се вижда.Само
в стая една, живот гори.

Но какъв живот е това? -
трима младежи и лампа една.
Ругатни и пушек излизат през
прозореца отворен.Гневни викове
огласят тъмнината спокойна.

В този миг друга лампа светна,
и сякаш замъкът мрачен се озари
от таз красота неземна.

Момиче - тихо и свенливо, закрачи
по дървения под.Голяма стъклена
врата застана срещу нея.И тъкмо
там бе 'животът'.Помоли го тя за
тишина , ако може.А в
замяна получи , ни миг спокойствие.