Привет на всички, момиче на 17 години съм и сега ще разкажа за едно не обикновено нещо за мен. От 4 години харесвам едно момче с 3 год. по - голям от мен. Писали сме си постоянно за какво ли не, и още си пишем когато той може защото сега започна работа и му е доста натоварено. Казвала съм му, че той е много важен да мен. Никога не бяхме излизали до днес. Но днес се случи нещо което искам много да споделя с някой. Излязохме - срещата която чаках от 4 години. Не бяхме сами ...Разхождахме се, говорихме си, беше най - хубавият ден в живота ми ! Да но докато се стигна до тази среща през какво ли не минахме .. най - вече аз. Не сме излизали до сега, защото той е срамежлив и просто не иска да се занимава с момичета докато не си стъпи на краката.Започна работа в друг глад и каза, че може да се премести и там да живее. За днешната разходка не сме се разбирали нещо конкретно. Просто си пишехме и аз предложих да се разходим някои път ако иска а той каза : ''а защо да не е сега?'' И така стана. Влюбих се още повече. Държеше се мило. По принцип има много странен характер, но днес се държа прекрасно. Никога няма да го забравя този ден. Има един проблем - знам, че може би това беше първата и последната ни среща. Няма да излезем повече, не знам защо така си мисля надявам са да не съм се държала досадно и пак да се видим но имам предчувствие че това няма да стане. Моля ви помогнете. До преди 1 час бях най - щастливото момиче на света, а сега съм тъжна без никаква надежда !!