- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Отминава ли носталгията?
Преди около месец прекратих отношенията, с човек който обичах. От различни градове сме и поддържахме връзка връзка по скайп, блокнах го и от там за да нямам нищо общо с него. Знам, че никога повече няма да го видя и се радвам до някъде, но имам един вид носталгия към него. Дали ще отмине с времето?
Няма смисъл да разказвам историята, защото е много дълга. Само ако може да ми дадете конкретен отговор на въпроса.![]()
Последно редактирано от sramejlivkaa : 04-03-2014 на 21:57
Не съм чел , темата . Отговарям директно на въпроса.
ДА !!!![]()
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Айде сега филма, дали той не е голямата ти любов. Не, не е.
Минава, разбира се. А това, че живеете далеч един от друг ще помогне още повече. Просто си намери разни приятни занимания, които да те разсейват![]()
Ще мине. Разбира се ако не си си напълнила компа с негови снимки, чатове и разни тегави спомени от миналото.
С времето чувството намалява. И все пак има моменти, в които се сещаш. Сещаш се за хубавите мигове, приятните емоции, нежността и топлината. Ако това разбираш под носталгия то винаги ще е част от теб. Хората имат уникалната дарба да помнят доброто, а лошото - да му обръщат все по-малко внимание.
Поздрави!
BeTheOne
Всичко отминава.
Стига ти да имаш волята да му позволиш.
Ако пак почнеш да го търсиш, само за да видиш как е или пазиш някакви негови снимки - трудно ще ти мине.
Носталгия е неправилна думичка в случая.
Но да, такива чувства отминават, ако не се ровят насила, и са завършени. Като спреш контакта с някого, не значи, че не ти липсва и така нататък. Това, че не чуваш някого, не е като да знаеш, че нещо е свършено. По-добре е да има край, за които има причини, да го осъзнаеш и приемеш, иначе няма да спреш да го мислиш...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Отмина с времето .. (: Това че сте от различни градове ще помогне в това...
засега при мен 2г нищо не е отминало и не е имало ден, в който да не се сетя за него. даже твърде често е в мислите ми, хах. не съм го виждала и чувала от 2г. надявам се някой ден да отшуми..поне малко