Тема за дискусия

[sramejlivkaa]

За 5 години толкова ли не намерихте поне един удобен момент да се видите? Той да дойде при теб, ти да отидеш при него ... ? Според мен и двамата не сте искали нещата да прераснат. По-скоро сте си търсили с кого да си губите времето в мили приказки, докато се появи някой нов.

Аз исках да се видим, но той не пожела. Когато беше в Плевен ние още бяхме лапета аз на 12, той на 13. Знам, че сме били лапета, но само аз си знам какво изпитвах към него, щом толкова време ме държа това чувство. А когато се премести в Стара Загора, освен лъжите, които ми наговори, че ще дойде, аз 2 пъти се опиташ да го накарам да се видим. Почна с простотиите "Ами ще имаш проблиме със вашите, незнам си кво и отгоре на всичко каза и че ще пътува". Направих и друг опит, но от ново се измъкна с тъпо управдание. Адски много исках да го видя, но не става само с моето искане. Може вече, когато се е преместил в Стара Загора е нямал същите чувства към мен, но нищо не му костваше да се види с мен, при положение, че толкова време не се бяхме виждали..

[3oPuTy]

Адски много исках да го видя, но не става само с моето искане.

Това го кажи на моя приятел Всичко става, стига да има желание.
Както писах по-горе с моя се запознахме на морето. След като се прибрахме по градовете си той все ме караше да се видим и след 2 месеца отлагане от моя страна една сутрин просто ми се обади и ми каза, че с шефа му пътуват към моя град и ще изляза да пия едно кафе с тях ако поне малко ми пука за него като приятел (тогава все още не бяхме гаджета). Реших, че няма да е честно от моя страна ако го оставя да бие път до тук (не, че е много - 100км. в едната посока) и излязохме. А в момента, в който го видях да върви към мен разбрах, че нещата ще станат по-сериозни

[sramejlivkaa]

Това го кажи на моя приятел Всичко става, стига да има желание.
Както писах по-горе с моя се запознахме на морето. След като се прибрахме по градовете си той все ме караше да се видим и след 2 месеца отлагане от моя страна една сутрин просто ми се обади и ми каза, че с шефа му пътуват към моя град и ще изляза да пия едно кафе с тях ако поне малко ми пука за него като приятел (тогава все още не бяхме гаджета). Реших, че няма да е честно от моя страна ако го оставя да бие път до тук (не, че е много - 100км. в едната посока) и излязохме. А в момента, в който го видях да върви към мен разбрах, че нещата ще станат по-сериозни

А ти допреди това имаше ли чувства кам него. Защото друго е "да не можеш без някой" и да отлагаш и то 4 години и нещо.