Цитирай Първоначално написано от Ivaaaaa Виж мнението
снощи сънувах точно това и се замислих защо ви е всичкото това хабене на нерви, упреци, подигравки, хейт..? животът е скапан. знаем си го, но защо продължаваме да си го усложняваме? когато съм сред голямо множество хора и си казвам 'боже, сред тях може да има някой от форона, някой който се има за голямата работа, а тук изглежда толкова безличен и безцветен'. чудя се каква е истинската същност на форонните звезди: безлични непознати или отворени всезнайковци? знам, че не съм идеална, знам че имам много недостатъци, но мамка му, другите ми изглеждат в пъти по-безинтересни и скучни. четох някъв диалог на Платон, в който стана дума за сродните души. някой си ни е разделил на две и цял живот търсим другата си половина. колко яко ;3. в такъв период съм, че се ловя за всяка сламка и идеята доста ми харесва. проблемът е, че чувствам останалите толкова чужди и студени. понякога са ми идвали наум вся'кви крайности, за да събудя някаква реакция.

та, такам. общо взето изгубих си мисълта :Д.
Моля те, прати ми диалога! От много време го търся..

По темата: Поради факта, че напоследък не влизам често, едва ли, но обикновено забелязвам като някой съфорумник се губи. Едва ли това ти вдъхва кой знае каква надежда обаче..