Добре де, не е точно споделяне, но имам нужда да си го излея някъде.


Как може просто така да си тръгнеш? След всичко, което сме преживели, всички хубави и не- толкова хубави моменти, след цялата любов? Как толкова внезапно и бързо се отдалечаваш от човека, когото си обичал, с когото до вчера си правил планове и си искал винаги да е до теб? Как можеш да си тръгнеш без обяснение, само с репликата "Ще сме приятели, разбира се, всичко ще си е наред, просто няма да сме заедно" , а после да не проявяваш дори малко желание за контакт? Откъде дойде всичко това? А дали ще си промениш решението, дали ще се върнеш? Не искам нищо друго, освен това. Да се покажеш на вратата, да кажеш "С теб съм" и да ме прегърнеш с цялата си топлина както правеше до сега. Да се сгушим и да заспим щастливи с мисълта, че сме тук един за друг и ,че винаги ще бъде така.