Здравейте, съфорумници.
Отдавна не съм писала във форума, обаче преди малко се скарах с майка ми (отново) за това как не съм си подреждала стаята, и вече наистина не знам какво да правя. Питала съм я хиляди пъти защо трябва да си държа стаята подредена и какво ѝ пречи на нея, а в отговор тя ми дръпва една реч, която започва с "Едно нещо искам от вас! (мен и сестра ми, макар че тя вече не живее при нас, по навик продължава да опява в множествено число)" и завършва с "Не те ли е срам така да ми говориш/да се държиш? Някакво уважение поне нямаш ли към нас? (нея и татко)" и заплаха, че повече няма да ми купува дрехи и всяко нещо, което види на пода, ще бъде изхвърлено.
Как да я убедя да спре да ми мрънка? Мога да си подреждам стаята, много пъти съм го правила без никой да ми казва, но просто не ми се занимава всеки ден да прибирам разни работи. Постепенно се събира един голям куп от учебници и дрехи на пода или на леглото на сестра ми, след което или на мен ми писва и си го оправям, или идва майка и почва да ми крещи, с което ми се разваля настроението за целия остатък от деня и ми се намаля желанието да подреждам неколкократно.