Когато бях на 14-15 баща ми все викаше да тренирам нещо, по едно време водех много застоял начин на живот, не бях дебел (никога не съм бил), но се чувствах много слаб. Първи път когато стъпих бях на 15-16 за ебавка един авер ходеше и отидох веднъж с него, на другия ден имах страшна мускулна треска, после ходих още няколко пъти, но си тренирах каквото ми дойде. В момента ходя от 7 години, просто за удоволствие, 5 пъти седмично. Не вземам нищо и не спазвам диети, разтоварващо ми е. Винаги съм си мислел, че като отида всеки ще ме гледа, ще си вика гледай го тоя какъв е хилав и тн. Аз ходя в еднА зала така да се каже олдскуул (понякога си търкаме ръцете в стените вместо талк, има тежести по-стари от мен, от СССР внесени), няма момичета, а ако има то е много рядко, на никой не му пука какво прави другия, освен ако не правиш нещо правилно или имаш нужда от помощ, всеки си гледа тренировката.
И в момента не съм голям, но придобих повече самочувствие вече, относно тялото си.
Последно редактирано от yakuza_ : 04-07-2014 на 19:32
Още от малък съм си запален по спорта, но преди 3 години и повече наблягах основно на футбола, бягането, по-нататък ми харесваха телата на лостаджиите и през януари 2012-та Лазар Ангелов ми беше мотивацията и идола, който аз реших да последвам. Вече 2 години и нещо ходя сериозно на фитнес, като съм имал 2 или 3 прекъсвания от по 2 месеца, заради нещо счупено или разтегнато. Ще кажа и кое ме накара да остана в залата - тренировките са като храната - потискат чувствата, също така те измарят и започваш да мислиш по-трезво, а и в същото време се надъхваш от останалите огромни пичове, които са на анаболни стероиди и искаш да станеш толкова голям. Когато има момичета във фитнеса нито ме разсейват, нито ме карат да си правя тренировката неправилно. Всичко е до концентрацията. Тренирам за резултати, за постижения и да - бих казал, че се надпреварвам със себе си и хората на моята възраст, защото искам да съм по-добър.