Наблюдавам следната тенденция:

Депресиран/неудовлетворен млад човек стига до крайности свързани със себенараняване (да речем рязане с бръснарско ножче и мазохистично поведение), наркотици и алкохол (не говорим за зависимост, а злоупотреба), хранителни разтройства, съзнателно започване на краткотрайна сексуална връзка, която по някакъв начин ги неудовлетворява/застрашава.
Със сигурност има и прочие.

Ясно ми е че се търси контрол/облекчение/усещане, но това, че за индивидът няма значение кое от гореописаните ще вземе превес ме озадачава... Тоест...Плашещо е да/че няма значение дали ще взима опиати или просто ще започне да повръща след ядене и ще се чувства еднакво доволен, и апатичен.

Съответно не може да се класифицира като наркомания, дадено хранително разтройство, алкохолизъм, рисково сексуално поведение или суицидно поведение, защото се редуват и никога е продължават в достатъчен за определяне период.

В такъв случай как квалифицираме такова поведение? Биполярно афективно, може би?