Как би се определило такова състояние?

[Red_Hair]

Изглежда, че индивидът, скоро е приключил дълга върска и не е достатъчно силен психически, за да я преудолее.За това опитва да притъпи болката с наркотици и алкохол, нокогато отмине действието на наркотиците, изпада в дълбока депресия и се самонаранява, като по този начин оставя белези за цял живот, които щего сещат за този период от живота му.За сексуалнита връзка - или се опитва чрез нея да притъпи липсата на изгубения човек, или да задоволи собствените си потребности.Хранителните разтройства са следствие от употребяването на наркотиците и алкохола, комбинирано с парманентно нехранене, от което следва силно раздразнение на стомашната лигавица и свиване на самия стомах.Това поведение, поне по мое мнение се квалифицира на класическа депресия, която ще отмине рано или късно.Не ми приилича на психически проблеми, а на психологични травми.И една моя констатация за финал.Съдейки по това, колко подробно описваш поведението и емоцийте на "този" човек ,също така по името, аватара ти и начинът ти на писане и формулиране на изреченията, съпоставени с реакцийте и предполагаеми емоции на "този" индивид, смятам че става въпрос за теб, но може и да греша.

[VintageMorphine]

класическа депресия, която ще отмине рано или късно..

Не знам какво разбираш под класическа депресия, но в психологията не се сещам за някаква нейна форма, която да отминава от само себе си...

Става въпрос за обща тенденция (може би аз съм прекалено широко скроена спрямо избора си на хора с които да общувам, ако само аз го забелязвам) плюс непълнолетно момиче (15), което детски психиатър връща с различни лекарства (които не се използват в психологията, а в други области на медицината, чиито странични ефекти са "мисли за самоубийство", "депресия", а на другото безпричинна еуфория и пр. - тоест всяко повишава двете крайности, които съществуват?), но не поставя диагноза...Твърди, че подобно състояние не може да се класифицира и тоест не съществува... Друго притеснително е че въпреки лекарствата твърди, че единственото лечение е вътре в нея самата и сама да си търси к'во точно да прави...
Това продължава половин-една година - ефекта е нулев, а психиатъра вече само пише рецепти и толкова...
Прекалено ми е съмнително, защото лично за мен това си е класическо биполярно разтройство. Просто ми беше интересно дали само аз си го мисля...