Книгата

[Yoshen]

Тя винаги седеше в същия рейс,
същото място, по едно и също време и
винаги държеше книга. Но ръцете и никога
не се опитаха да прелистят на следващата страница.
Тя се казваше ..... бяхме в едно и също училище.
Чух че е тиха по характер и обича доста да чете.
Аз .... бях единствения човек който я гледаше и дори
не осъзнавах какво виждам.
Но в една от тези приказни за мен сутрини, тя стана
и си изпусна книгата, а аз бях доста шумен човек и викнах
: ..... изпуснахте си книгата!!! а тя с най- нежния и тих глас
който бях чувал ми каза : Ох това ли ... няма да я чета повече така че задръж я.
След като го каза ми се усмихна но усмивката и беше тъжна и някак си
готова да се разплаче.
Аз играех футбол в училищния отбор и през междучасията и почивките от
тренировки четях книгата която тя ми подари. Книгата се казваше " Синята звезда"
разказваше се за момче което след обещанието към болната си сестра да вземе Синята звезда
и да и я донесе тръгнало на невероятно приключение.
След около месец след това я видях отново и я заговорих до къде съм прочел книгата
и какво става в училище, защото тя през това време отсъстваше. Тя ме беше омагьосала. Тя беше
първата ми любов. Веднъж тя ме попита защо и говоря. И тук започвам от началото как я видях,
какво тя направи за мен, просто казано как се влюбих.
След първия ми мач за училището, след голяма загуба заради мой пропуск, аз се бях разплакал зад
салона на училището. И си казвах че ще напусна отбора, че аз съм виновен за загубата, но точно
тя дойде при мен . Дори сега след години си спомням думите и. " Ти си бил този който ми
пречи да чета. (лек смях) Ако останеш тук сърцето ти ще хване мухал, те първа ще започнеш да
обичаш и да живееш така че, изправи се и гледай само напред". Тогава тя ми приличаше на ангел с
прекрасната си къдрава коса.
Продалжихме да се виждаме всяка сутрин в продължение на 5-6 месеца и да и разказвам за книги
защото тя беше тази който ме промени. Но на последния учебен ден на моят 10 клас сутринта на рейса аз и казах:
Аз: Аз лично не обичам книгите.
Тя: Тогава защо ги чете през цялото това време?
Аз: Защото съм влюбен в теб и исках да имаме тема за разговор. Затова сега ти връщам книгата която ми даде.
Докато и подавах книгата тя я изпусна. И с нежния си глас каза:
Ах, тези очи дори чувството за дистанция за забравили. Сякаш ме повали гръм от ясно небе не можех да повярвам какво чух.
Но тя продължи да говори : Не усети ли как отсъствах със седмици, как всички ми помагаха, след толкова време дори
забравих как се казва болестта. Точно сега разпознавам само фигури. Аз вече не мога да чета, дори не мога да видя лицето ти.
Аз започнах да говоря неразбираемо но на ум ми минаваха само тези мисли : " Няма значение колко пъти прочета страниците,
аз никога няма да я достигна,няма." Тя скопчи ръце и каза : Имам добри родители и добри приятели. Имах чудесен живот.
Така че всичко е добре. Пак се появи тази усмивка на която ми идваше да заплача, не можех да и кажа нищо, аз дори не можех
да преглътна. И тогава я прегърнах. И и казах : Ако останеш така сърцето ти ще хване мухал, а аз те първа искам да ти
покажа света през моите очи. Затова гледай само напред. Това бяха последните ми думи за онзи ден не слязохме от рейса цял
ден държейки се за ръце. Седяхме и чакахме рейса да спре на последната си спирка, очайкваики да видя какво ни е подготвил
света.
И сега ви разказвам тази история държейки ръката на единственото момиче което съм обичал, дори след края на нашия свят
ще изпитвам същото чувство при който ако ме накара да и откъсна цвете ще ида до другия край на света бих и свалил дори
и Синята звезда.


Мнение моля.

[Maxuell]

невероятна история , ти си невероятен творец момче , продължавай все така успех !

[Yoshen]

невероятна история , ти си невероятен творец момче , продължавай все така успех !

Мерси много ще пробвам

[Sevensmall]

Хареса ми. Любовта е муза на хиляди години, но магията й винаги очарова.

[xoxi]

Историята е банална, речникът е беден.

[CoNviCt]

Историята е банална, речникът е беден.

Очевидно е, нали? Но какво друго виждаш?

[sl1nceetoo]

Въображението е ясно, че го имаш. Чети произведения, не е нужно да са известни или нещо подобно. Просто чети. Ще обогатиш речника си и ще се изразяваш по-добре. Иначе, поздрави, хареса ми тази твоя Синя звезда.

[Ouroboros]

Хареса ми. Имаш талант. Ако издадеш книга (пожелавам ти го от сърце), пиши ми. Ще я прочета.