Запознахме се преди около година и половина. През първите месеци се виждахме в една компания средно около 2-3 пъти месечно. После излязохме само двамата на кино. След което тя се отдръпна без да дава обяснения, отказваше срещи и т.н. Аз супер много я харесвах и ми беше тежко да съм до нея само като приятели, затова преустанових контактите си с нея и общата ни компания. Така измина около година. Докато преди около месец пак се видяхме. Аз не очаквах нищо от нея. Тя дойде и ме целуна по бузата, после дойде да си говори с мен. След няколко дни получих смс от нея как съжалява за преди, как нямала смелост да ми се разкрие преди и че сбъркала, и че някои неща били по-трудни за нея отколкото изглеждали и че от нещо красиво направила пълна бъркотия. След това всичко беше прекрасно – станахме гаджета, тя ме запозна с всичките си приятели и аз с моите. Правихме планове за бъдещи пътувания и почивки заедно. Така около 3 седмици.

Докато случайно разговорът не се завъртя около темата за децата и тя каза, че не иска да има деца – не просто сега, а въобще. Може би тук е добре да спомена, че тя е на 32, аз – на 31 г. Аз бях леко шокиран от това, защото все пак е доста рядко жена да не иска деца, а и аз винаги съм представял, че някой ден ще имам дете. Тя явно видя разочарованието ми, макар че се опитвах да го скрия доколкото мога. Каза, че още преди година е знаела за тази ни разлика, че предполагала, че аз ще искам деца, и затова ме е отбягвала, но този път щяла да остави на мен решението. На следващия ден беше по-сериозна и мълчалива, но нямахме шанс да говорим за това, защото не бяхме само двамата. Още ден по-късно тя скъса с мен. Мотивът й беше, че й липсвала страстта и тръпката във връзката ни, че ме обичала, но не била влюбена в мен. Затова било по-добре да не ме лъже и да прекратим връзката си сега, защото после щяло да ме боли повече.
Първоначално й повярвах, че това са мотивите й, но след като отмина малко време, все повече и повече си мисля друго. Тя се страхува, че аз ще я напусна в бъдеще, когато реша, че ми е време да имам деца, и тогава именно нея ще я боли много повече.

Не мога да повярвам, че не изпитва чувства към мен, по следните причини: тя ме запозна с всичките си приятели – нещо, което не е правила с никой за последните 5 години; буквално ден преди разговора за децата бяхме много щастливи заедно и тя искаше да запазвам някакво място за почивка за празниците в началото на май; каза ми, че ме обожава, че не ми е устояла онзи ден, в който се видяхме за първи път след толкова време; по време на скъсването се разплака доста сериозно и за финал се целунахме доста страстно; каза, че след като скъсаме ще иска да ме вижда постоянно като приятели; след като това стана факт обаче и аз не изчезнах от живота й, както преди се случи, поведението й не кореспондира с това – тя ме отбягва и е една сериозна, бих казал тъжна – така ли се държат приятелите? Държи се едва ли не сякаш аз съм скъсал с нея, а не тя – с мен. Сякаш не аз съм влюбеният, а тя.

Затова ви питам какво е вашето мнение – мислите ли като мен, че истинската причина да скъса с мен е появилият се проблем с децата? И ако е така как да процедирам оттук нататък? Дали да се конфронтирам с нея като и кажа какво мисля или да я оставя да си мисли, че й вярвам и подмолно да се опитвам да я накарам да си промени решението? Не искам да я изгубя, защото много я обичам. Тя е имала много тежки моменти в миналото, които са я направили такава, но аз си мисля, че ако сме заедно с течение на времето ще промени мнението са относно децата. За момента тя мисли, че не иска да дава живот на деца, които ще са нещастни като пораснат. Аз знам, че мога да й помогна да види доброто в света и да се промени, но тя като че ли се страхува от промяната, макар че ще е за добро. В първия смс, който ми написа също могат да се открият неща, които говорят за това, но тогава имаше смелост да ги преодолее, а сега пак бяга. Тя е много самостоятелна и казва, че няма проблем да остане сама завинаги. Не й вярвам. Звучи много тъжно.