Наистина не знаем какво се случва в мислите на приятелката ти,но ще говоря от мое име.на 25 съм,скоро ще се женя и мисля за деца,но мисълта да имам дете ме ужасява.И затова мога да кажа че донякъде я разбирам.Детството ми беше чудесно,просто все си мисля че не съм достатъчно достоен човек за да бъда родител,за да помогна в изграждането на една личност.мисълта каква болка изпитват родителите на загинали деца или на отчуждени и мързеливи деца ме плаши още повече,но в мен е останала малка частица разум,която ми казват че никой не е достатъчно подготвен за тази отговорност и все пак родителите ми са отгледали такова добро дете като мен.Може би просто тя не иска-не е задължително щом си жена да искаш да си майка.Това определено е проблем ако ти наистина много искаш деца и според мен е най-добре да оставиш нещата така.С времето тя може да си промени мнението,но е малко вероятно.