- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Домакински задължения
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
А какво правим, когато ти си била на работа + университет от 7 сутринта, прибираш се в 11 и казваш на мъжа, с когото живееш " би ли измил съдовете, защото съм прекалено уморена, а ще ставам в 5", а той, играейки на игра, ти казва " оф, не ми се занимава, толкова ли нямаш 5 минути да ги измиеш? ", тогава вече става обща работа, и то кофти момент се получава. Е, да, не ми го каза приятеля ми, каза ми го родител, който работи дори по-малко от мен. Така, че смятам, че в едни Нормални отношения трябва да има един взаимен консенсус по този въпрос. Може да не са точни уговорки, но когато има нещо за вършене, и двамата да полагат усилия, не само единият.
Тъпо е да кажеш на мъжа ти или приятеля ти, ти ще свършиш на половина задълженията, щото разбираш ли така било редно и иначе не би било честно. Не очаквам мъжът ми да да стане перфектната ми замесничка, но е хубаво от време на време да се включва в задълженията, някакси прави добро впетатление помощта, когато си наистина прекалено уморен или болен. Моят човек обича да си мързелува, но винаги когато ми е било зле или съм била прекалено изтощена е вършел нещото вместо мен. Примерно, когато живеехме на квартира и нямаше пералня аз перях на ръка, а той изтискваше дрехите след мен, защото аз нямам нужната сила и прекалено ме заболяват ръцете. Много често е прал и дрехите на детето, да не говорим, че когато имах почти нулеви кулунарни умения, предимно той готвеше. Важното е да има хармнония и разбирателство, да си помагате и да влизате в положението на другия, да не очаквате прекалено много от партньора си, все пак и той е човек със своите слабости и лоши моменти.
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Не знам за другите, но аз лично не мога да си представя как мъжа ми ще стои и ще гледа телевизия докато аз пера, пускам прахосмукачка, готвя, мия и прочие ...А ако ме командироват някъде за няколко дни или отида на гости при родителите ми? Като се прибера ще заваря пълна мивка, куп мръсни дрехи и кутии от храна за вкъщи
Това за мен не е мъж!
За щастие с моя сме си разпределили добре задълженията. Той готви, тъй като аз съм "безполезно същество" по думите на Violenza (), а аз се занимавам с почистването, миенето, прането, подреждането и прочие. Пазаруването е задължение и на двамата и най-често го правим заедно.
Между другото като споменах за купа мръсни дрехи се сетих за две случки с едно и също момче на 23год.![]()
Септември бяхме на лекции и се хвалеше в квартирата (бяхме 5 човека на квартира тогава - аз, той, приятел и две колежки) как накарал приятелката си да отидат да живеят в баба му, защото има кой да им готви и чисти. Момата от няма на къде се съгласила (с уговорката, че ще е временно де). Скоро пича останал сам за около 10-тина дни. Към средата на периода вече имало огромен куп мръсни дрехи и от няма на къде ги сложил в един чувал за боклук, запалил колата и карал 10-тина километра за да ги занесе на майка си да ги изпере![]()
Другия куриоз беше подобен ... Тъй като септември е топло момичетата си перяхме дрехите на ръка преди баня за да не се налага да чакаме да се съберат достатъчно за една пералня. За сметка на това същия пич след около 4-5 дена напълни пералнята само с негови дрехи и идва при нас леко раздразнен и казва "Айде де! Кога ще я пускате тази пералня? Нямам к'во да обличам вече ... До кога да ви чакам?" о.О Спогледахме се трите и му казахме да си я пусне сам. Казахме му кое как да направи ама горкия вика "Не мога!"Накрая си събра дрехите и се прибра до нашия град за да ги занесе на мама
![]()
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Явно живеем в общество, в което жената се опитва да се изявява в типично мъжки дейности и очаква от мъжа да поема женските такива. После на въпросът ви "Къде изчезнаха истинските мъже?" бих отговорил: В кухнята, мият чинии.
Проблемът не е в това, че ние мъжете не можем сами да се изперем, да се изгладим, да оберем прахта.. Проблемът е по-скоро в това, че ролята на мъжа и жената в семейството се сливат и дори разменят понякога. В домакинството на една къща си има достатъчно мъжка работа, освен женската. За пример мога да дам ремонтите, поправянето на електрически уреди, водопровода, пренасянето на неща изискващи повече физическа сила, подръжката на семейният автомобил и др. . Вярно е, че тези неща се правят по-рядко, от колкото прането и готвенето, но са също толкова важни за домакинството. Точно за това съм на мнение, че и професиите могат да се делят на мъжки и женски. Като женските трябва да са така съобразени, че жената да има време и сили да върши къщната си работа. Съотвено ако един мъж работи 8 часа на ден тежък физически труд за, а една жена работи същото време като секретарка за кой би трябвало да върши домакенската работа вечер? Честно ли ще е да се разпределя по равно?
Хайде, хайде, има си го този момент малко или много. За детегледачка се наема мъж също толкова трудно колкото за зидаро-мазач жена. Иначе в най-общия случай го няма вече това разделение, и по-добре.
Я марш в първи клас да сричаш, че нещо си го пропуснала този момент ми се струва. Сега ако се припознаваш изцяло в написаното, си е твой проблем, но изглежда грешно си го интерпретирала.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
По-скоро ме впечатли употребата на притежателно местоимение по отношение на къщната работа, отколкото разделението на мъжки и женски професии.
Но разни хора, разни идеали, предполагам
В интерес на истината, моето мнение е, че връзката/бракът между двама души е преди всичко партньорство. В тоя ред на мисли, не считам, че домакинската работа трябва да подлежи на разделение. Затова и никога не казвам, че той "ми помага у дома", защото у дома не е мое задължение, за да ми бъде помагано. Не сме теглили късмети кой ще полива цветята и кой ще изхвърля боклука. Изглежда ми мръсно? Почиствам си. Яде му се мусака? Готви си я. Има пране в пералнята, а аз тъкмо съм наредила картофите за белене? Е, той простира. Или бели. Каквото си избере. Ако накрая на деня той е по-изморен, аз поемам основната работа по приготвяне на вечеря и почистване на маса. Ако аз съм по-изморена, поема го той. Никога не сме се карали защо ти не вършиш това или аз онова. Нямаме задължения. Имаме общо домакинство. Тва е. Всичко останало е опит за доминиране на единия над другия. А при нас такива тарикатлъци не вървят. И при двамата.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Повярвай ми, има и момичета, които си го правят всичкото това "мъжко" задължение съвсем сами. При двама родители инженери мога да си поправям доволно количество повредени неща, та не съм сигурна, че един мъж на моята възраст ще се справи по-добре. Само дето не мога да нося тежко по очевидни причини.
Хипотетично погледнато, аз съм студентка и партньора е студент и той, ако очаква когато се прибера след лекции да му чистя, готвя и пера, защото той е по-уморен, ще има да взема. Ако искам да си гледам дете, ще взема да си направя.
И това с мъжките и женските професии е такава тъпотия. Нашите и двамата работят в ТЕЦ, смените са им заедно по 12 часа. Къщната работа се разпределя между двамата сравнително по равно.
Edit: Подкрепям ЛейдиДи напълно
И един въпрос. А докато сте били студенти кой ви е готвил, мил и прал? Честно ли има още такива индивиди, които си ходят вкъщи мама да им пере?
Последно редактирано от Hayashi : 04-11-2014 на 08:44
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
: кирилицата е задължителна :
Последно редактирано от LadyDi : 04-11-2014 на 09:54
Последно редактирано от Violenza : 04-11-2014 на 09:17
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Заличаването на следи или прането на чорапи?
Може и да е заради т'ва, че в момента си ми стига времето и за домакинство, и за всичко останало, но мен (ще) ме е срам да кажа на мъж (бил той гаджето ми или не) да измие чиниите. Някакси не усещам сериозна заплаха да ми паднат ръцете след две чинии, две вилици и две чаши +/- тава/тенджера.
А аз винаги съм се чудела на хората, които си оставят всичките мръсни чинии,чаши и прочее в умивалника и чакат да минат сто часа, за да ги измиеш. От малка съм научена на следното-наяждам се, ставам и си измивам посудата. Мисълта ми е, че не трупам нищо за "после" в умивалника.
Aut odit, aut amat mulier, nihil est tertium
klimatronik - един ден почивка, за да си припомни как се пише на родна азбука
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Тая тема ме ковна![]()
За прането- прала съм на ръка в студентските години, щото реших, че няма да муфтя никого за автоматична пералня. Чарщафи и одеала няма да ви казвам как се бистрят, още повече как се изцеждат... Ама нА, оцелях. Половинът искаше да пера и неговите, та го пратих набързо на майната му. Бях поела миенето на чинии, пазаруването, миенето на банята, хвърлянето на боклука, миенето на пода, бърсането на прах. Той през това време цъкаше игри на компа.
Издържах точно три години. Даже му бяха много, но не ми се занимаваше да местя багаж и да си търся ново място. Уроците си ги научих.
Чашата преля, като искаше да гладя покривките за маса. Е те тогава му заявих, че претенциите за гладена покривка и сребърни прибори трябва да отнесе към майка си.
Вкъщи /разбирайте при мама и тате/ задълженията се поделят и сме взаимнозаменяеми. Няма обидно, няма мъжка и женска работа. Така ще е един ден и в моето собствено семейство. Ако на някого не му изнася- вратата!
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Според мен пък доста ясно си личи кой живее с партньора си и кой просто си фантазира как си представя живота си. За съжаление, стигне ли се до съжителство се налагат доста компромиси. За мен собствено е изключително обидно да търча като слугиня из къщи, обаче мен неразборията доста повече ме дразни. В интерес на истината, ако чисти той (което се случва много по-рядко), той се справя много по-добре - раздига килими и т.н., което аз не правя всеки път, но пък наистина нямам нерви да го чакам да започне да се спъва в трохите, за да се сети да чисти. В много отношения аз съм даже по-разхвърляна от него, но се дразня повече, не издържам и си обирам чаршиите, докато неговите изпрани дрехи например могат да висят на простора с дни (защото след като веднъж ми каза, че не ги сгъвам както трябва, му теглих една и се зарекох да не му ги пипам повече). Той е един от феномените, които е живял сам години наред, пускал е пералня и е чистил, но общата пералня няма идея откъде се пуска, което за мен е просто невероятно. Друго нещо, което не сме успели да изясним е, че на него не му пречат неща, които на мен ми вадят очите и обратно. Уж при нас няма мъжка или женска работа, но просто имаме различни прагове на дразнение. Другото, което наистина не разбирам е, как, ако нещо го дразни, не го премести или оправи, вместо да се дразни, но да не прави абсолютно нищо.
При всички положения смятам, че общият дом е обща отговорност, като задачите следва да се разпределят. В действителност обаче, предпочитам през уикенда да го издебна да е някъде навън, за да оправя, без да се дразня, че той си клати краката пред телевизора...
Too much energy, too little time...
Именно.
Само че въпросът е на какъв принцип си ги разпределяме - кой за каквото има време и с каквото се справя най-добре или "мъжка работа" - "женска работа".
Иначе съм съгласна с повечето неща, които казваш. И ние имаме различни прагове по отношение на това кой какво го дразни. И аз смятам, че се справям по-добре с почистването, но ми е хубаво, че когато ме види с парцала не ме пита "кажи с какво да ти помогна", ами директно хваща прахосмукачката. Освен ако няма нещо спешно за вършене, в които случаи ми казва: "изчакай ме еди-колко-си време и ще изчистим заедно". Естествено, че не го чакам, но самият факт, че смята чистенето колкото за моя, толкова и за собствена отговорност, е незаменим![]()
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Гледам тука някакви момченца си придават важност.
Абе, момко, вашите какви електроуреди купуват, че се развалят толкова често? Щото вкъщи я се развали нещо веднъж годишно, я не. Водопровода сам ли ще го оправиш? Щото по спомени имаше един човек, дето се наричаше водопроводчик и това му е работата.
Тежки неща колко често изнасяш? И кому е нужно?
Така както аз няма да викна потенциалния си мъж да слезе от третия етаж до магазина, за да вземе 10-литровата туба, а ще я взема аз, защото ми е по път и сега съм се сетила, така и не очаквам да ме чака да измия, изчистя, изпера и т.н.
Как не те е срам да сравняваш дейности, които, погледнати сумарно, я се случват веднъж месечно, я не, с нещо, което се върши всеки ден? Да се биеш в гърдите, че вършиш нещо от дъжд на вятър, пък не пипваш ежедневните задачи, е смешно. Все едно да оценям факта, че мъжът ми, който ми говори на "ма", "овца" и ме псува, ми подарява роза за рождения ден. Биг дийл.
Абе, един ден, ако имам възможност, чистачка два пъти съдмично и това е. Толкова ми е противно и губене на време да чистя, че нямам думи... И да простирам, пф. Вкъщи сме обмисляли тази възможност, обаче майка рече и отсече, че както аз съм се научила от малка да помагам и после поех задължението поне веднъж седмично (често и двата пъти) чистенето да е изцяло от мен, така и сестрата ще трябва да се учи. Тя също помага от малка, просто с други неща - зарежда и разтребва съдомиялната, бърше прах, слага масата и т.н.
Обаче е масово явление момченцата да се разглезват. На големи мъже майките им слагат и вдигат чинията, срамота е просто.
И чисто логически не го разбирам... защо аз да се бъхтя с всичко, щом нещата ще станат толкова по-бързо и приятно, ако и двамата се стегнем и за 2 часа овършеем, за да можем после да правим нещо приятно заедно?
Истината в стил Калпазанка: Вкъщи /разбирайте при мама и тате/ задълженията се поделят и сме взаимнозаменяеми. Няма обидно, няма мъжка и женска работа. Така ще е един ден и в моето собствено семейство. Ако на някого не му изнася- вратата!
Последно редактирано от PinkPan7her : 04-11-2014 на 11:33
Т'ва си е моя работа. Не поддържам идеята, че ще си седя вкъщи да домакинствам и да изглеждам добре докато някой ме издържа, даже напротив, но ако не мога да си въртя домакинството сама, просто няма да се чувствам добре със себе си. Вярвам в мъжките и женските задължения. Вярвам, че до голяма степен уюта в един дом като усещането, което подредбата и обстановката ти създават, са женско задължение. Както той е длъжен да се грижи за колата ми, примерно. Може и да не мога да обясня ясно какво имам предвид, ама т'ва си ми е стереотип и така си процедирам за мен си. Може и да е защото както вече казах разполагам с времето, може и да се променя. Но кат' цяло обичам да правя сама всичко, което мога да направя сама, защото ще е както аз си го харесвам/съм свикнала. А ако разбера, че и на моя човек му е уютно - прекрасно!
MojoJojo88, по принцип и аз гледам да си измивам всичко веднага след хранене, ама като имам гости, ако започна да им събирам масата докато още ивента е в разгара си, е все едно ги приканвам да си ходят. Повечето пъти съм мъжка компания и като се нахранят събирам чиниите за основното и като им дойде градуса за мъжки приказки се оттеглям да поизмия к'вото се е освободило.
пфф, не разбирам половината хора тук...аз искрено ненавиждам да чистя, повече се дразня обаче, когато някой се мъчи и не може да се оправи, да не говорим, ако ми се бърка докато правя нещо...
като живееше сам, апартаментът беше малък и нов и се чистеше супер лесно, за час два се оправяше основно, за 10 минути с прахосмукачката. После се преместиха и живееше с още 2 момчета...изчистиха след първите 6 месеца и стана земетресение...
Сега е по-добре, чистя основно за час /под, прах, стъклени повърхности етц/. Това не значи, че като ме е нямало 5 дена не намирам купища кутии от храна, празни чаши, бутилки, фасове и адска мизерия. Аз ги оправям тези неща, на него май не му прави впечатление, той си използва само бюрото, там е горе долу добре. Той пуска пералня, аз простирам и сгъвам, той не може, но има претенции как кое да е сгънато. Дразня се, че очаква да знам кое къде стои, и там да го прибирам. Но пък не мога да отрека, че за нещата, които умее помага - готви, поправя каквото да е, сеща се за неща, които аз не бих изчистила ?!? Страхотен домакин е, не ми харесва, че очаква това от мен в неговия дом, където все пак не живея - не, че не се справям, но е странно. Баня никога не чистя, чинии не мия, ако не ми трябва нещо спешно. И все пак предпочитам аз да върша повечето неща, отколкото да се мъчим двамата. Пробвали сме известно време и ни отнема цял ден, което е оферта, щом аз мога да се справя за 1/10 от това време...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....