Както аз ще работя, така и той.
Задълженията се делят. Ако аз не мога да готвя,а той може-той ще готви, аз ще мия чинии или обратното.
Вкъщи баща ми прави мусаката по-добре, затова когато се реши, че ще се готви мусака-той го прави. Следващият път майка ми готви. Имаме и съдомиялна, и пералня, не е голяма философия да метнеш 20 парцала на въжето, но майка го прави, защото си ги подрежда. Тя глади дрехите също така. Баща ми чисти с прахосмукачка и бърше прах когато има време. Детето си го гледа предимно майка ми, защото все пак някой трябва и да работи.
Жената в кухнята е също толкова отживелица за мен колкото и мъжът с ракията, салатата и ръката в панталоните, разплул се на дивана пред телевизора.
Много е тъпо да се хвалите с елементарни неща, като да си оправяте леглата, да можете да изпържите яйца или да си направите супа /най-често от готовите на Маги, нали/. Това са елементарни неща.
Когато като братовчед ми, на 8 години, можете да бъркате мъфини, тогава елате се хвалете. Не защото сте метнали едно одеяло върху леглото си или защото сте си измили зъбите преди лягане.