Объркана..

[Your Dream]

Здравейте.
Мина доста време от последния път, в който писах тук. Дори и аз самата не знам защо го пиша и има ли смисъл, но ще продължа. Така, лятото в живота ми се появи едно момче. Тъкмо си мислех, че не мога да изпитвам нещо към някого, мислех че съм се "изчерпала" в любовта, когато се появи той. С него се познаваме от дълго време, но винаги съм го слагала в графата "приятели" и съм го смятала за лудетина, с която мога да си излизам и да се забавлявам. Но лятото така успя това момче да ми влезе под кожата, че дори не разбрах как и кога. Проблема е че не беше взаимно. Той си харесвал друга, но не можел да я има и решил да ме пробва мене. И докато той разбере, че не ме иска по "онзи" начин, аз глупачката бях затънала не до уши, а цялата . Както и да е, нищо повече от няколко целувки не се случи между нас, но си позволих да изпитам нещо. Не беше любов, не беше и само харесване, нещо по средата. Той направи супер много грешки спрямо мен, злоупотреби много долно с доверието и приятелството ми, съответно му показах вратата и не съм го търсила от месеци. Но.. не знам има нещо в мен, една малка част, която не е безразлична. Не искам да го търся, не мога дори да си представя отново да изляза на кафе с него, нямам желание да бъдем двойка, даже ми е абсурдно. А в същото време доста често се сещам за него, за лудите ни спомени миналото лято, за грешките, мои и негови, и сякаш не мога напълно да продължа напред. Не знам, на някой случвало ли му се е подобно нещо? Как да преодолея мисълта, че има нещо, което не съм казала или направила, след като нямам желание да говоря с него и игнорирам всеки негов опит, да се свърже с мен. Какво е това: носталгия, съжаление към него?

[angelche3]

Споко.. носталгията минава. Просто го игнорирай нека си те търси. Кажи има ли смисъл да те нарани отново?

[Lelwut]

Ще забравиш и всичко ще отмине щом е нещо по средата.

[JustaLittleKid]

Ще ти мине. Всичко е до време, всичко минава.
Виждала съм как дори една голяма, истинска, зряла любов може да бъде преодоляна. Какво остава за такива временни чувства? Които могат да са плод на въображението ти или пък някакво скрито желание да изпитваш емоции, които - както сама казваш, са ти липсвали, а той ти е предоставил идеалната възможност за това. Освен това... след като е било несподелено, със сигурност донякъде и чисто женската ти гордост е наранена.
Ще ти мине. Игнорирай го, недей да мислиш за това, ако трябва, намери си занимание или намери друг човек, към когото да пренасочиш интереса си (даже да не е сериозно). След време ще осъзнаеш, че е спряло да ти пука. И дори можете да възвърнете приятелските си отношения, кой знае? Успех!

[RapExotic]

Като срещнеш друг ще забравиш този. В момента се сещаш за него, защото си сама и подсъзнателно търсиш вниманието, което ти е давал.