На мен много ми помага фотографията. Съсредоточаването в някакви детайли, на които никой не обръща внимание. След това часовете прекарани пред компютъра, опитвайки се чрез обработка на снимката, да покажа на другите това, което аз съм видяла, още преди да натисна копчето. Дълъг процес е това, но винаги ми върши работа, когато не съм на кеф. Ако човек ми погледне в галерията, веднага ще разбере кога в какво настроение съм била. Голямо предизвикателство е, но е и много успокояващо да прехвърлиш всичките си емоции, негативизми, мисли и настроения в една снимка. Но си заслужава.
Предпоалгам обаче, това няма да сработи при всички.
Когато не снимам, обичам просто да ходя. Физическото натоварване много повече ме успокоява от медитацията. Опитвала съм да медитирам, но когато съм кълбо от нерви, абсурд да стоя на едно място и да мисля за нещо друго, различно от това, което ме е изнервило. Веднъж обикалях из парковете и горичките около града 6-7 часа с кучето. Прибрах се без да си чувствам краката, но пък се чувствах много щастлива.