Отговор в тема
Здравейте :Д
Нямам някакви болести и тинтири минтири, но! Допитвам се до вас за съвет.
Как разпускате?И нямам предвид неща от сорта на "слушам успокояваща музика" или "тренирам". Имам предвид как успявате (ако изобщо го правите) да изчистите изцяло ума си от мисли и чувства?
Напоследък много ми се насъбра откъм нерви, стрес и други глупости. На нервна почва се обривам, получавам нещо като копривна треска, температура и други. Губя себе си и се усещам като горяща свещ; едно чувство на огън и топлина в кръвта, което не мога да накарам да спре и което ме обвзема напълно.
Искам да чуя какво е в състояние да успокои вас. Кое ви кара да се чувствате calm и relaxed?
//малко бакграунд инфо за мен - много енергичен човек съм, не мога да стоя на едно място; ходя, говоря и мисля бързо; страшно емоционална съм в повечето случаи - забелязвам и най-малките детайли и обикновено водя константни битки със себе си - сякаш съм два човека, вместо един :Д. На настроения съм. Спонтанна съм (на моменти). Сериозна, студена и търсеща-сигурност (в други моменти). Често се отнасям (някои от форума биха могли да го потвърдят :Д).
Очаквам отговориИ благодаря!
едит: забравих да кажа - ям здравословно - не ям шоколад, пържено, хляб. Пия много вода, не пия газирано. Избягвам месо, не ям спагети и други тестени изделия. Разхождам се много на дълги разстояния (10+ км на ден), но не спортувам интензивно.
При мен става по два начина.
Масаж.Ходя при една жена - час и половина - два.
После , за определено време , забравям за всичко.Явно ми освобождава напрежението.
Вторият - имам си едно местенце, смея да кажа , че аз го открих, когато ми дойде в повече ходя там.Стоя и наблюдавам реката, природата , животните, откъсвам се от света за 1-2 часа.
На мен ми помагат такива неща , но със сигурност си е от части и индивидуално.
Яко е , че се опитваш да живееш здравословно.Исками се и аз да мога хаха.
Като за начало, не си давам толкова зор за глупости от рода на това да имам 6.00 на изпита или да съм добър с всички... Ако все пак ми е криво, яхвам колата, пускам си музичка и пердаша на някъде докато ми мине. По-рано излизах пеш със слушалките някъде из горите...
Хаха, това е трудното. Как го постигна?Първоначално написано от an7raks
Това с масажа, обаче, е страхотна идея. Бих опитала. Иначе, планирам някакви опити за медитация, пък ще видим докъде ще я докарам. Благодаря за отговорите ви
Опитвала ли си да рисуваш, пишеш и въобще да се занимаваш с някакво изкуство. Аз пиша и това е моят отдушник на емоции. Емоционалността не ти е враг, просто трябва да канализираш енергията от емоциите си някъде.
^Хаха. Пиша отдавна, публикували са ми стихове в списания, но самия процес на писане ме нервира още повече. Имам нужда от нещо, в което не се изискват "ментални" упражнения :Д Нещо, което да изразходи физическата ми енергия и буйност, и това да е различно от спорта, защото и той вече не помага.
Като бях на твоята възраст и малко по-малък бях изключително неуравновесен, избухлив, раздразнителен и способен на лоши неща. С годините успях да постигна доста завидно ниво на спокойствие, уравновесеност и вътрешен мир. Трябва да имаш воля да правиш нещата така както искаш и да не се поддаваш на емоциите. Въпреки всичко когато ми дойде в повече най-добре разпускам като просто се кача на мотора и хвана гората/планината издухам един резервоар с бензин за няколко часа и през това време просто не мисля за нищо. За съжаление в последно време нямам много време за такова разпускане.
Ох, и аз съм така.
Някои методи за релаксация ми помагат за момента, но досега не съм открила как да стана по-спокойна и уравновесена генерално, а силно го искам. Мисля, че е важно да имаш моменти в деня си, в които не правиш абсолютно нищо, единствено лежиш (неподвижно и по гръб най-добре). В това положение, може да правиш body scan meditation, progressive muscle relaxation или коремно дишане, а може и просто да наблюдаваш какво се случва в теб. Препоръчвамти да пробваш и трите споменати, при мен имат ефект. Все си казвам, че ще започна да ги прилагам два пъти дневно по 15 минути, за да видя дългосрочен ефект, но реално ги правя, като стане напечено.
Между другото, съпреживяваш ли прекалено много историите във филми/книги/интернет? Докато другите в киното си седят спокойно и хрупат пуканки, аз сменям сто физиономии, плача, смея се и прочие. Избягвам тежки филми и никога не гледам ужаси, защото не мога да понасям толкова негативни емоции. Когато говоря с някого, долавям (или поне така го чувствам) съзнателно емоциите му дори да ги крие. Случва се и с непознатите в автобуса или другаде. Често ми се струва, че хората underreact-ват на това, което им се случва. ;D Много ме натоварва цялото това чувстване.
Последно редактирано от Deadlock : 04-12-2014 на 23:08
Влезнах само, за да прочета какво е писала Deadlock. Разбира се не останах разочарован.
Нещо и по темата: Всичко е от нередовното пиене. Може би и от липсата на секс.
О, да. Не мисля, че някой не го прави, но аз изцяло се потапям в тях и това ми е проблема. Захващам книга и често, когато някое действие или личност в нея противоречи на идеята за 'справедливост', която имам в главата си и просто се побърквам. Захвърлям я, обяснявам на всички колко много я мразя, възмущавам се по хиляди начини с хиляди думички.... и след 2 месеца пак я отварям и продължавам да чета. Този път толкова много се влюбвам в нея, че дори започвам да плача, а накрая имам чувството, че съм изпитала всичките 200 емоции на всичките 100 героя по няколко пъти на макс.
За филмите да не говорим.. На кино обикновено се свивам на седалката и си закривам ушите, защото звукът е прекалено силен. Случва се винаги. Често стискам ръцете на приятелите си или издавам някакви звуци. Често са ми казвали, че имам странно чувство за хумор, защото намирам за смешни неща, които другите изобщо не ги виждат така. Интернетът ми е най-големият враг. И в частност този форум, затова избягвам да пиша (толкова) често и планирам съвсем да го изоставя бавно и малко, по-малко. Ъх.
Не долавям емоциите на другите, поне не така го чувствам. Но доста хора са ми казвали, че имам страшно остро и набито око, когато става дума за преценяване на хората. Почти никога не бъркам в преценката си за тях. Имам чувството, че изпитвам всичко в пъти по-силно от другите, сякаш при мен цветовете са по-ярки, а светът по-истински. Или може би просто преувеличавам.
Изморително е. Страшно изморително е това чувстване. И най-големият ми проблем е може би фактът, че не ги споделям с другиго. Не знам за теб, но аз имам навика да се затварям в себе си, ако съм ядосана или тъжна. И е страшно гадна черта на характерта. И това трябва да променя, мех.
102, хах, изобщо не слагам секса в категория 'проблеми', защото за последните 8 месеца получавам почти всеки ден и е с партньор, който за първи път ме е карал буквално да се треса от наслада :Д
Виж, за пиенето съм съгласна.
На мен много ми помага фотографията. Съсредоточаването в някакви детайли, на които никой не обръща внимание. След това часовете прекарани пред компютъра, опитвайки се чрез обработка на снимката, да покажа на другите това, което аз съм видяла, още преди да натисна копчето. Дълъг процес е това, но винаги ми върши работа, когато не съм на кеф. Ако човек ми погледне в галерията, веднага ще разбере кога в какво настроение съм била. Голямо предизвикателство е, но е и много успокояващо да прехвърлиш всичките си емоции, негативизми, мисли и настроения в една снимка. Но си заслужава.
Предпоалгам обаче, това няма да сработи при всички.
Когато не снимам, обичам просто да ходя. Физическото натоварване много повече ме успокоява от медитацията. Опитвала съм да медитирам, но когато съм кълбо от нерви, абсурд да стоя на едно място и да мисля за нещо друго, различно от това, което ме е изнервило. Веднъж обикалях из парковете и горичките около града 6-7 часа с кучето. Прибрах се без да си чувствам краката, но пък се чувствах много щастлива.
веднага се сетих за този цитат "Тя нямаше много проблеми,всъщност имаше само един - чувствителност.".
не знам, и аз не съм намерила категорично начина, по който да се справям, но засега ми помага просто да спра, да седна за малко и да се "самопрегърна", като с дланите си усещам дишането си и как се мърдат нагоре-надолу дробовете ми и тва ми действа адски успокоително.
^Мен това ме стресира още повече - самото усещане, че съм жива, че ми тупти сърцето и ми се мърдат дробовете. Настръхвам дори :Д
Ох, явно няма лесно 'лечение' няма проблема, и ще трябва се науча просто да се контролирам. Да си 'опитомя' емоциите.
Животните също помагат. За пет минути да го галиш или да седиш при него, няма да мислиш... Ако трябва ще си мислиш, че не трябва да мислиш.
П.С. Виж си ЛС
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Other people's moods affect me.
I find myself needing to withdraw during busy days,into bed or into a darkened room or any place where I can have some privacy and relief from stimulation.
I am easily overwhelmed by things like bright lights, strong smells,coarse fabrics,or sirens close by.
I am made uncomfortable by loud noises.
I am deeply moved by the arts or music.
I startle easily.
When I was a child, my parents or teachers seemed to see me as sensitive or shy.
When I must compete or be observed while performing a task, I become so nervous or shaky that I do much worse than I would otherwise.
Всичките са в десетката. И други важат, но не толкова.
Погледнах и първия сайт, но ми е трудно да се определя като само едно 'нещо'. Преди време Блаб от форума ми беше разчела наталната карта (зодии и прочее) и беше казала, че Сатурн ми е в Овен, които са пълни противоположности.
Копирам мнението и:
Сатурн е в падение в Овен. това абсолютно противоположни енергии. овенът иска да води, да открива, иска революции, действия, рискове, иска да го гледат, да се показва, жадува действие, постоянна промяна. докато Сатурн е консервативен, традиционалист, сдържан, рационален, скептичен, изчакващ, той е трудещ се, инат, търпелив... предполагам, че това би следвало да се отразява в личността ти под формата на някакви крайни нагласи/настроения - от свръхувереност, инициативност, живина и екстравертност, до съмнение, недостатъчно самочувствие, увереност.
Иии тя уцели в десетката. Аз съм една постоянно раздвоена личност. Раздвоена между това да съм общителна и затворена; свръхувереност и ниско самочувствие; пъргъвина/енергичност и жестока отпадналост; спонтанен и сдържан; либерален и традиционалист. Наясно съм, че същия феномен присъства във всеки един от нас през определена част от живота ни, но при мен (като че ли) е много по-остро изразено.
Напоследък, дори не мога да отговоря на прости въпроси като "кой ти е любимия цвят или книга", просто защото всичко зависи от това дали в мен, в момента, царува денят или нощта, бялото или черното. Бр, приятелят ми се шегува, че съм хубава комбинация и от двете, наричайки ме "twilight", ама си е плашещо чувство.
//звуча като инвалид.
ъх.
" И най-големият ми проблем е може би фактът, че не ги споделям с другиго. " Каза ти
Ми тогава ги споделяй с мен ако искаш
Виж си ЛС
Последно редактирано от Yoo reTo G : 04-13-2014 на 13:02
Нищо нямам на ЛС :Д
Някой може ли да обясни как се правят body scan meditation и progressive muscle relaxation.
^Единственото, което знам за тях е, че общо взето лежиш по гръб със затворени очи и концентрираш ума си върху всяка част от тялото си, като обикновено започваш от пръстите на краката. Целта е да идентифицираш различни части от тялото си и да отпуснеш мускулите там, докато накрая цялото ти тяло е в състояние на muscle relaxation. :Д
Благодаря, ще опитам да го направя
Гугълни ги!
цитираш некви зодии, рили? я по-сериозно. тази ммм.. хиперактивност (?), която описваш е отблъскваща, товареща и дразнеща. защо се напъваш толкова? заслужава ли си? сама си се вкарала във филма. излез. нямаш реален проблем. спри да говориш/общуваш за един ден. остани сама със себе си, изолирай се, отдалечи се от света..поне за ден.
Многооо плосък отговор.
Не съм се вкарала в никакви филми. Разпускането е нещо съвсем нормално, което всички правят, защото ежедневието ни е изпълнено със стрес и други глупости. Пожелах просто другите потребители да го идентифицират и назоват при тях.
Не се напъвам изобщо. Не знам защо трябва да е отблъскваща и дразнеща, щом не я натяквам на никого. Не е като да съм те хванала за ръка и да те 'напъвам' заедно с мен, нали? Тогава защо изобщо ти пречи? Обикновено я 'пускам на воля', когато съм сама или с приятел, и тя не се проявява постоянно в мен. Всъщност, дори я визирам като стимул, който ме движи напред. Дава ми енергия. Амбицира ме.
Общо взето пак повтарям - не се напъвам, идващо си е от мен, досущ както примерно мързелът в теб (хахахах).
Не говоря за 'проблем'. Поне не го визирам като такъв. А това 'остани със себе си' и дрън дрън, е пълна глупост, защото през една огромнаааа част от времето, в което се чувствам по описания от мен начин в първоначалния ми пост става точно, когато съм сама и (следователно) неговорейки с никого.
Не знам за какво вкарване във филма говорим... Погледни си поста в дневника, погледни и тази тема и ми кажи, че аз съм се вкарала във филм :Д
Не се обиждай. А, и благодаря за включването ти по темата.
А, бтв. Въздържай се от такива мнения само, защото на теб не ти е кеф в живота или не вярваш, че някого може наистина да го тормози нещо, макар и това 'нещо' той да си самовнушава. 'Щото и аз не вярвах, че здрав, млад и прав младеж на 18 има 'проблем', докато не опита да се самоубие пред очите ми.
Просто съвет.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
