Поука

[smiley20]

Здравейте, искам и аз да споделя моята объркана история, та ако може някой да внесе малко опит или съвет По принцип пиша много подробно, ще се опитам да бъда кратък, но мисля, че ИСТОРИЯТА СИ ЗАСЛУЖАВА.
Да започна с това, че съм студент в чужбина, а момичето, за което ще говоря е от родния ми град, учи в бившата ми гимназия. Аз съм на 20, тя е на 18. Знаем се от около година, излизали сме 1-2 пъти в обща компания, но нищо повече. Да спомена, че това ми е първата по-емоционална връзка - и преди съм излизал с момичета, но аз не съм от хората, които гледат на връзките с лека ръка и ако не си паснем още в началото - изобщо не се захващам.
Всичко започна миналото лято, когато случайно се срещнахме, после аз и писах, излезнахме и след около 2 седмици писане и точно 3 срещи, вече бяхме заедно. За мое нещастие трябваше да се връщам в чужбина 2 дни след като се събрахме. За 2 месеца и половина, до зимната ваканция. И двамата бяхме съгласни на връзка от разстояние.
Пишехме си всеки ден, говорихме често по скайп, хиляди комплименти, въздушни и писмени целувки и прегръдки. Мечтаехме си правехме планове, дори тя беше инициатор. И без да се усетя, "хлътнах".
И ето завръзката - по принцип тя е сравнително затворен човек, не излиза много често с приятели, не споделя много, но в един от разговорите ми каза, че родителите и се разделят и остава да живее с баща си. Бях готов да и помагам, да я изслушвам, да говоря с нея, но тя не пожела, каза, че "ще се справи", "да не ме натоварва с проблемите си". Аз уважавах личното и пространство. И така, в по-нататъчните разговори избягваше темата или споменаваше по 1-2 изречения, иначе пред мен беше винаги усмихната. Сякаш нищо не се беше променило.
Да, ама не, дочакахме ваканцията и нещата тръгнаха по-зле. Първият ден - приказка, но след това с всеки следващ ден - по-малко време за мен, по-дистанцирана, по-студена, по-затворена, дори когато беше с мен. Тя се отказа от плановете, които правихме, вижданията ни се състояха от по 1-2 часа в някое кафе, след което си отиваше. В началото си мислех, че е нормално, но ваканцията напредна, ние се виждахме все по-рядко и за по-малко. Чувствах се зле, след всички неща, които бяхме измечтали заедно. Не липсваха подаръци, цветя, комплименти и т.н. Пробвах няколко пъти да говоря с нея за отношенията ни - отговори като "не си виновен ти", "не съм свикнала на такава близост", "не искам да те занимавам с проблемите си". Последния ден ме търсеше, но аз отказах да се видим, бях ядосан. Вечерта на същия ден и казах, че не мога така, трябва да променим нещо, тогава тя предложи да се разделим, с редовните "финтове - да "не ме мъчи повече", "бил съм прекалено добър за нея", "не била същия човек", "да си останем приятели, въпреки, че сме се обичали".
Заминах за месец и половина. Бях съсипан, но се стараех да не и пиша често, да и дам време да помисли. Междувременно разбрах, че от ваканцията с тях е заживял с нова жена (с баща и). Следях я във фейсбук - търсеше си внимание, хора да и пишат, в ask.fm си споделяше, че няма приятел, дори веднъж постна статуси свързани с нейн бивш. По-късно разбрах от приятел, че е и крила постове от мен. От нея разбрах в последствие, че този бивш също вече не живял в града, всичко било приключило, не бил той причината.
Прибрах се отново, за месец и половина семестриална ваканция. Когато се видяхме (пак след доста отлагания), нямаше и помен от старото момиче - по-груба, донякъде високомерна, непукистка, пак същите оправдания "не иска да ме мъчи, няма смисъл, не знае какво иска". В ask.fm твърдеше, че си има приятел, но като си видяхме ми отрече. Тогава и казах, че се държи като дете, тръгнах си и казах да не се търсим повече. Така и стана - вече месец никакъв контакт.
Още ми е кофти, като се сещам за нея. Всички мечти да пропаднат, без логично обяснения ??
Целта на темата беше, хората с повече опит да дадат мнение - какво се обърка? Каква трябва да е поуката от тази връзка, че да не повтарям грешката в следващата ?
Държах се прекалено приятелски ?
Не харесваше, че ми е първата по-сериозна връзка ?
Бившият ? Родителите и ?
Можех ли да направя нещо по въпроса ?

[anonymous708973]

Не се мъчи.
Затворена страница е. Не оставай с лоши спомени и продължи напред.

[afrodita18]

от всичко това което прочетох излиза,че тя се е променила за това време в което те е нямало,повлияло и е раздялата на родителите и,това,че е отказала подкрепата ти в този труден момент за нея.
и точно това според мен и е грешката.
но,така или иначе сте се разделили,опитай се да я забравиш.
питаш за поука-не ти трябва такъв човек като нея.
винта не е в теб,направил си всичко което е редно в такава ситуация.

[Enchanting]

Ако се питаш, дали си можел да направиш нещо по- различно, отговора е не.
Както казаха по- горе - родителите са причината, според мен.
Поискала е така.
Продължи напред.

[s0b1esk1]

пиша ти защото не изглеждаш прост и имаш шанс за бъдеще на светло.
грешката ти е, че си инвестирал прекалено много доверие в тая и си станал като удавник за сламка. гена на българките вече е толкова мутирал, че стават само и единствено за ебане (само не ми лайте че има изключения). грешката е твоя, че си си изгубил времето и че си се надявал на нещо.

бъди здрав и чукай

[smiley20]

Все още не съм изгубил вяра в българките, въпреки че има голяма доза истина в това, което казваш. Благодаря ви за мненията