Има едно клише за ревността, което аз обаче намирам за много подходящо.
Ревността за любовта е като солта в супата - без нея не е вкусна, а като прекалиш не става за ядене.
Има такова нещо като "здравословна доза ревност". Тя гъделичка самочувствието на другия, кара го да се чувства специален, желан, единствен. Без значение дали ще я наричате "закачлива". С тази ревност човек е сигурен в себе си и в другия, но това не означава, че остава безразличен, когато някой задява половинката му. Тази ревност обаче трябва да бъде внимателно насочвана.