Изключително съм ревнива, некво болестно състояние, но си го държа в себе си, защото е комично направо. Не си позволявам да изразявам на глас собственическото си поведение. Интересно е, че пък моята ревност не се изразява в непрестанно следене, ровичкане из личните работи и т.н .. По-скоро е някакъв вид силно дразнене, когато влезе в контакт с други жени.

Иначе пък най-мразим да ме ревнуват. След като съм се доказала като стабилен човек в това отношение, не съм дала повод за ревност, не искам никакви драми. Не бих търчала години, месеци или изобщо да си губя времето да печеля доверието на някой си, който явно е достатъчно глупав за да не ме оцени.