Питате се, защо българите реагират толкова неадекватно на възкръсналия руски империализъм? Аз не се питам, защото вече знам отговора. Ето го. Опитвам се да фокусирам вниманието на свои начинаещи студенти (доскоро – ученици) върху украинската криза. Давам пример:

"Да речем, че група руснаци се съберат в зала Универсиада в София, обявят се за представители на потиснатото руско малцинство в България и поискат Путин да прати войски, за да ги пази от зверствата на българите. Как ще реагирате?"

Отговорът е втрещяващ:

"Няма да се съгласим, но няма и да пречим..."

След като си поемам въздух, питам:

"На кого няма да пречите?"

"На руските войски..."

"Които," продължавам, "се намират на българска територия?"

"Ми да, те са ни братя и едва ли ще дойдат да ни направят нещо лошо..."

Половината от групата е на това мнение. Другата не е съгласна, но спори на терена на това, дали руснаците, като дойдат, ще се отнасят добре с нас. Никому не хрумва да пита, по силата на кои закони и договори руснаците биха могли да дойдат тук; а ако не идват по силата на закон – какви закони и договори погазват, намирайки се у нас.

Пробвам инак:

"Да речем, че група турци от Разград повикат турската армия да ги пази от българите и тук дойде турският аскер. Как ще реагирате?"

"А, това не може..." е отговорът.

Питам – защо и чувам:

"Турците са вековните поробители и ще ни потискат..."

Нека ви го преведа на езика на политологията. Всички, изказали се по така зададените случки, както съгласните (с хипотетичното руско нахлуване), така и несъгласните, обмисляха ситуацията

като зависими,
крепостни хора

Не подлагаха под съмнение легитимността на появата на господар отвън. И възлагаха всичките си надежди този нов господар да се отнася добре с тях (в случая с руснаците). Страховете им идваха от подозрението, че този нов господар може да се отнесе лошо с тях (в случая с турците).

Никому не хрумна да мисли като европейски гражданин – че не бива да допуска появата на господар. Че да няма господари – това е самата сърцевина на съвременната европейска цивилизация. По което тя се отличава от "евразийската", например, където има само господари и крепостни.

Никому не хрумна да каже нещо за суверенитет, международни договори, национална държава, легитимност (на хипотетичната покана към външни армии), законност (на тяхното навлизане). Единствената тревога беше, дали новите ще са добри или лоши господари.

"Няма ли да се биете за отечеството си срещу агресорите?" питах.

Няма. Защото от България нищо не зависи. Всичко решават големите.

Положението, приятели, е Франция през 1940 година. Никой не иска да застане на пътя на нахлуващите германски войски, защото всеки се надява да се договори някак с новите господари. Единствено шепа писатели, играещи летци-доброволци, се опитват да се бият, както и млад танков командир на име дьо Гол. Летците-писатели загиват, а дьо Гол е осъден на смърт от собственото си правителство.

Не знам, какъв е бил тогава проблемът на французите. Но знам, какъв е днес проблемът на младите българи, напускащи училище. На европейци приличат само по повърхностни признаци – знаят езици, боравят с интернет, ходили са "на Запад".

Структурата на съзнанието им
обаче е "евразийска"

Те не осъзнават себе си като свободни граждани, снабдени с права, намиращи се в основата на обществената и държавна структура. Защото се чувстват жертви, неспособни самостоятелно на никакви постижения. Това са изцяло зависими индивиди, чийто единствен въпрос към битието е: "Ще случа ли на господар?". Ако случат – няма да ги бие и ще им "дава". Ако не – ще ги бие и ще им взима.

И, разбира се, проектират своята зависимост и безпомощност върху държавата си. България, както тях, е малка. България, както тях, е безпомощна. Затова и България, както тях, няма да отстоява независимостта си. Защото и за нея решава не тя, а някой господар. И – каквото каже шефът...

Поне от десетилетие е ясно, че българското училище не произвежда съвременни граждани, а – жертви. Роби, годни предимно да прислугват. Това само по себе си е скандал. Но от гореописаната случка с жертви на българското училище аз вадя по-зловещ извод: отговорните за продъжаващия провал на българското училище не само убиват бъдните поколения. Те – отговорните – вече създават непосредствена заплаха за националната сигурност. Защото

онова, което правят с децата,
е държавна измяна