След края на дълга връзка

[anonymous708973]

От любопиство може ли да попитам как са ти се изсрали на метеното?
Може и да не отговаряш, ако не желаеш.

[babity]

От любопиство може ли да попитам как са ти се изсрали на метеното?
Може и да не отговаряш, ако не желаеш.

Казах. Просто машинката в главата ми изведнъж се пренастрои да работи само за един човек. Всичко да се фокусира върху него. Т'ва е. Един хубав ден решаваш, че не е полезно да живееш в отрицание и... дааан! Всичко ста'а реално и нормално да е така, а шока никой не го таксува.

[MaLkaTa_LaDy]

Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.

П.с. Лол, написах роман, съжалявам...

[kalpazanka]

Писна ми да ми е трудно. Писна ми да не съм разбрана правилно. Писна ми да галя техните с перце. Писна ми да ме упреква за какво ли не.

По-добре сама, отколкото зле придружена.

В периодите, когато няма дрязги, е перфектен. Обаче отпуши ли се, може да те докара до самоубийство за 10 минути. Типичен Овен. И после му е минало, а аз премислям всичко. Наново.

[anonymous708973]

Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.

П.с. Лол, написах роман, съжалявам...

БОЖЕ, ДАДАДАДАДАДА!
Някаква невероятна смесица съм от двете мнения.
Боже... нямали значение зодиите. Такъв близнак съм, че и аз не мога да взема решение с кое съм по-съгласна.
Ама това е... право в десетката!

Калпазанке, това бившият или настоящият също е овен?
Иначе... описанието е тамън, много точно.

[kalpazanka]

Бившият, Пантер.

[tori]

Много дълги постове сте написали. Ще отговоря само на авторката ( и нейния не го дочетох до край, за което се извинявам).
Факт е, че всяко нещо си е до човека. Обаче, не си мисли, че ако се разделите с приятеля ти (пожелавам ти искрено да не ти се случва) и край. Ще ти трябва малко време да се върнеш в реалността, в която си без партньор и да се научиш да си си достатъчна. Но, един ден, в един момент, ще срещнеш човек, който ще те накара пак да се разтреперваш вътрешно от вълнение, при всеки момент, в който го виждаш. Нещата, които смяташ, че ще ти е тъпо и продължително да му разказваш за себе си и интересите ти, ще излизат от устата ти без дори да се усещаш. Ще минат няколко седмици, месеци...и ще усетиш отново любовта. И ще му кажеш, че го обичаш, и ще се чувстваш обичана. И всичките хубави неща, които са се случвали във вече бившата ти връзка, ще са един приятен спомен за този човек, който е бил дълго време в живота ти и е оставил следа. И ще се чудиш "как съм си мислела, че няма да мога пак да се чувствам обичана и да обичам, и че няма друг човек, на който да искам да разкажа кои са любимите ми цветове/музика/филми/автори/книги и т.н"
Ще видиш. Света е едно изненадващо място, където нещата не се случват без причина.

Много харесвам и дори трябва да се заслушам в съветите ти. Просто не си представям да съм без него. Толкова е... болезнено да си мисля такива неща, че незнамнезнамнезнам. Не си се представям до някого друг или в нечии чужди ръце. Не си представям как ще ям печени сандвичи, чиято плънка отгоре не е рязана несръчно от него и не съм го напопържала, че прави кашкавала къдрав и спацъркан. Не си представям как ще правя някакви грешки докато говоря и той няма да ме поправя. Толкова много съм попила от него за всичкото време, през което сме заедно, че не виждам възможност да продължа да правя еди-коя-си дейност и да не я свързвам с него. Естествено - бих успяла да го преживея някак, но поне в първите няколко месеца - година, точно това свързване на нещо и мислене за него биха били най-трудната част. Не самата раздяла, да го видя по улицата и да не му се метна или да слушам, че бил спал с някоя си, а самото свикване отново със самостоятелността. Едно време наще са ме учили да си уцелвам устата със лъжицата ама сега няма кой.

[xoxi]

Сега се замислям, че много зависи и от това как ще приключи дадена връзка.
Защото ако сте се разделили с гръм и трясък, лоши чувства и гледаш да избягаш колкото се може по-далеч, срещайки някой друг, различен във всяко едно отношение от бившия, ще си а направо джакпот. Един вид по-лесно ще заличиш спомените. Ако пък този другия напомня на предишния, пак проблем. Предполагам сравненията ще се неизбежни.
Ако сте се разделили по живо по здраво, предпологам следващия ще е проблемен, независимо дали го различаваш или оприличаваш на предишния.
Абе въобще, шантава работа.
Досега каквото чух и прочетох, си вадя изводите, че след дълга връзка трябва време. Първо да се научиш да си сам отново, след това пък отново да се учиш да си с някой друг.
Наскоро едни приятели скъсаха, а бяха заедно почти 8 години. Тя няма и месец след това си хвана друг. Други приятели пък са заедно от 14 години и когато им зададох въпроса, дали биха могли да свикнат с друг човек и двамата категорично и моментално ме отрязаха.

[Jaune]

^Не баш, аз колкото и да се опитвам да забравя бившия си, тъпо и упорито продължавам да се сещам за него, въпреки че ми е зверски противен, неприятен, въпреки че не искам такъв човек до себе си, въпреки че се разделихме по изключително тъп начин.

[recklessactions]

Никога не е лесно, изгражда се навик и се привиква към този човек, все пак сте били много време заедно. Времето лекува всичко, което колкото и да е клиширано, е така. Повярвай, има моменти, в които просто места,аромати, гласове, а дори и тишина ще те водят при него и ще връщат спомени, но с времето се развива една апатичност към тези непрестанни отблясъци от миналото и спира да боли. Но след края на всяка дълга връзка остава празнина, която (според мен) никой нов не е в състояние да запълни, докато ти не се приемаш като самодостатъчна сама за себе си.

[baby_baby]

Ами продължаваш напред и това е всичко си има край

Аз имах връзка 3 години и след като се разделихме ми беше тежко и 5 месеца не съм била с никой просто нямах сили

[xoxi]

Jaune и recklessactions, и двете говорите за емоционалната страна на нещата.
Явно наистина е супер трудно да не се мисли за тази част от раздялата.
Нормално е да боли и да не можеш просто ей така да загърбиш години от живота си, прекарани с даден човек, независимо как са приключили отношенията с него.

Проблемът, за който си размишлявам в последно време може да съществува и между съквартиранти (примерно). Днес точно говорих с две приятелки, които бяха съквартирантки в продължение на почти 6 години. Сега едната живее сама, другата е с нова съквартиранта. Е, на тази първата й е хиляди пъти по-лесно. Втората само се оплаква, че наново трябва да свиква с друг човек вкъщи, че е адски трудно, изнервящо и т.н. Новата съквартирантка съвсем не е лош човек, даже е супер печена, но точно 'напасването' им е проблем все още.
Момичето дори е на прага да си търси друга квартира.
И да, знам, че ако имаше някакви чувства, щеше да е по-лесно и не чак толкова дразнещо, но основният проблем си остава същия.

[Lilanda]

xoxi, а не е ли именно напасването основния проблем в началото на всяка връзка /демек потенциална такава/?

Преди време брат ми имаше връзка с едно момиче, което му остави доста голяма рана, зарастваща с години /изневярата е гадно нещо, ей/..Та мацката беше много особен характер, а навиците ѝ бяха доооооста необичайни. Наскоро ми беше споделил, че именно защото намира във всяка следваща необичайните навици на първата, не може да си намери приятелка. Тоест при някои хора именно тези навици у бившия са дразнител и бариера в отношенията с даден човек.

Не знам дали въобще някой разбра какво бръщолевя.

[DisappointedDreamer]

^Как може да намира необичайните навици на първата във всяка следваща, ако навиците са били "необичайни"?

[LadyDi]

^Как може да намира необичайните навици на първата във всяка следваща, ако навиците са били "необичайни"?

Едва ли са били необичайни. По-скоро дразнещи. И често срещани.

[Lilanda]

Точно затова казах, че не знах дали някой разбира какво бръщолевя.

Необичайни навици не в смисъл на рядко срещани, а по-скоро...weird. Не мога да намеря по-правилна дума. А вероятно има..

[LadyDi]

странни?

или като начало, погледни weird в речника, може да ти даде няколко идеи...

[Lilanda]

ДРАЗНЕЩИ! ДА, ДРАЗНЕЩИ!

Чак сега видях първоначалното ти мнение.

Тц изобщо не ме бива в намирането на думи днес..Миси..;3

[anonymous708973]

Бе, по моето скромно мнение, ако weird въобще може да се преведе като "дразнещ", вероятно ще е 59-тото значение на думата.

[Lilanda]

Тц изобщо не ме бива в намирането на думи днес..Миси..;3

Самоцитат..;3

[AnarchyBoy]

Не се занимавай пък и ти, остави я, не виждаш ли, че всичко ще направи за да се заяде- два пресни примера в темата за работа под 18 има. И да не е права, пак ще се заяде, не се занимавай повече с нея. Т'ва е болестно състояние..

[anonymous708973]

Е, душата, извинявай, ама... това е елементарна дума. Никой не те кара да търсиш синоним на термин.

По темата:
Горе като прочетох как двойка била заедно от 14 години, получих мини припадък :д
А моментът с ученето да си сам отново, който спомена хохи, сякаш се пренебрегва често. Или поне аз го пренебрегвам. Май и това ме плаши много от цялата картинка.

[Lilanda]

"Душата", имам чувството, че ме следиш спрециално в темите, за да хейтнеш..

Някъде да видя да казвам, че думата не е елементарна? Факт е, че днес начина ми на изразяване куца доста, не знам какъв е проблема само..

По темата:
Това за 14-те години не го бях забелязала. Не мога да си представя да прекарам 14 години от живота си с един човек и накрая да се наложи да търся друг едва ли не..Мех..

[AnarchyBoy]

Предлагам да се сбиете.

[LadyDi]

Досега каквото чух и прочетох, си вадя изводите, че след дълга връзка трябва време. Първо да се научиш да си сам отново, след това пък отново да се учиш да си с някой друг.

Формулата е, че за да забравиш някого ти отнема половината от времето, което сте били заедно