След края на дълга връзка

[babity]

Не съм компетентна по въпроса, но ми хрумна нещо по-странично... Въпреки че вече се чувствам достатъчно улегнала за да имам истинска връзка с всички инвестиции в нея, при всеки миниатюрен изглед т'ва да се реализира, се ужасявам до мозъка на костите си и гледам да подпаля джапанките. (Което вероятно е заради кофти материала, с който разполагам вероятно, но не натам са насочени мислите ми...) Приела съм мисълта за споделянето на чувства, емоции, задължения и отговорности, но тооооолкова теоретично. Дотолкова съм свикнала да върша всичко сама (от ходенето на кафе, през домакински задължения, та чак до размествания и преобзавеждания и всичко всичко останало), че ми е мега мъгляво как някой ден ще тря'а да го правя с някого. Да не говорим, че моите няколко месеца моногамност ми се изсраха на метеното (да се разбира разделянето на любов от секс) и доведоха до текущата ми липса на сексуално влечение и станах кат' всичките ми дългогодишно обвързани колежки, на които се подигравах: "как ще лягам с някой нов, кат' съм свикнала с всяка реакция, всяко движение, тялото му и прочее". Тъпичко, да.

[MaLkaTa_LaDy]

Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.

П.с. Лол, написах роман, съжалявам...

[anonymous708973]

Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.

П.с. Лол, написах роман, съжалявам...

БОЖЕ, ДАДАДАДАДАДА!
Някаква невероятна смесица съм от двете мнения.
Боже... нямали значение зодиите. Такъв близнак съм, че и аз не мога да взема решение с кое съм по-съгласна.
Ама това е... право в десетката!

Калпазанке, това бившият или настоящият също е овен?
Иначе... описанието е тамън, много точно.

[tinadoncheva]

Здравейте и от мен Аз имах три годишна връзка, за мое съжаление, този човек вече не е в живота ми. На 23 съм и живеех с него две години. Към този момент, той има нова приятелка от близо три месеца и до колкото съм запозната е много по-щастлив без мен. Предполагам, че всичко в животите ни се случва с причина, много дълго време, може би дори и сега, аз силно се надявах, че той ще се върне. Това обаче са неща, който никой не може да ни гарантира. Предполагам, че и при различните полове нещата с разделите са различни, в моята ситуация положението беше много зле. Бях спряла да се храня, не успявах да спя, пуших по близо 25 цигари на ден....и така в продължение на месеци, просто понякога ни се налага да приемем, че така е било писано и, че нищо не зависи от нас. Аз лично вярвам, че има една единствена, истинска любов в живота на всеки. Просто понякога ние избираме да прекараме животите си не с тези, които искаме, а с тези с които ни е писано да сме. Надявам се, никога на никой да не му се налага да минава през това през, което аз минах, защото наясно съм, че има много по-големи тревоги в живота от една раздяла, но такава болка, може наистина да погуби душата на човек...ако изобщо има душа.

[tireheb]

Бях спряла да се храня, не успявах да спя, пуших по близо 25 цигари на ден....и така в продължение на месеци

е та аз така си правим в продължение на 10 години
споко, продължавай
не е фатално

[anonymous708973]

От любопиство може ли да попитам как са ти се изсрали на метеното?
Може и да не отговаряш, ако не желаеш.

[babity]

От любопиство може ли да попитам как са ти се изсрали на метеното?
Може и да не отговаряш, ако не желаеш.

Казах. Просто машинката в главата ми изведнъж се пренастрои да работи само за един човек. Всичко да се фокусира върху него. Т'ва е. Един хубав ден решаваш, че не е полезно да живееш в отрицание и... дааан! Всичко ста'а реално и нормално да е така, а шока никой не го таксува.

[kalpazanka]

Писна ми да ми е трудно. Писна ми да не съм разбрана правилно. Писна ми да галя техните с перце. Писна ми да ме упреква за какво ли не.

По-добре сама, отколкото зле придружена.

В периодите, когато няма дрязги, е перфектен. Обаче отпуши ли се, може да те докара до самоубийство за 10 минути. Типичен Овен. И после му е минало, а аз премислям всичко. Наново.

[kalpazanka]

Бившият, Пантер.

[xoxi]

Сега се замислям, че много зависи и от това как ще приключи дадена връзка.
Защото ако сте се разделили с гръм и трясък, лоши чувства и гледаш да избягаш колкото се може по-далеч, срещайки някой друг, различен във всяко едно отношение от бившия, ще си а направо джакпот. Един вид по-лесно ще заличиш спомените. Ако пък този другия напомня на предишния, пак проблем. Предполагам сравненията ще се неизбежни.
Ако сте се разделили по живо по здраво, предпологам следващия ще е проблемен, независимо дали го различаваш или оприличаваш на предишния.
Абе въобще, шантава работа.
Досега каквото чух и прочетох, си вадя изводите, че след дълга връзка трябва време. Първо да се научиш да си сам отново, след това пък отново да се учиш да си с някой друг.
Наскоро едни приятели скъсаха, а бяха заедно почти 8 години. Тя няма и месец след това си хвана друг. Други приятели пък са заедно от 14 години и когато им зададох въпроса, дали биха могли да свикнат с друг човек и двамата категорично и моментално ме отрязаха.

[LadyDi]

Досега каквото чух и прочетох, си вадя изводите, че след дълга връзка трябва време. Първо да се научиш да си сам отново, след това пък отново да се учиш да си с някой друг.

Формулата е, че за да забравиш някого ти отнема половината от времето, което сте били заедно

[AnarchyBoy]

Формулата е, че за да забравиш някого ти отнема половината от времето, което сте били заедно

Това и аз съм го чувал, но май не е много вярно..

[kalpazanka]

Формулата е, че за да забравиш някого ти отнема половината от времето, което сте били заедно

Мятам се от покрива!

[Jaune]

^Не баш, аз колкото и да се опитвам да забравя бившия си, тъпо и упорито продължавам да се сещам за него, въпреки че ми е зверски противен, неприятен, въпреки че не искам такъв човек до себе си, въпреки че се разделихме по изключително тъп начин.

[recklessactions]

Никога не е лесно, изгражда се навик и се привиква към този човек, все пак сте били много време заедно. Времето лекува всичко, което колкото и да е клиширано, е така. Повярвай, има моменти, в които просто места,аромати, гласове, а дори и тишина ще те водят при него и ще връщат спомени, но с времето се развива една апатичност към тези непрестанни отблясъци от миналото и спира да боли. Но след края на всяка дълга връзка остава празнина, която (според мен) никой нов не е в състояние да запълни, докато ти не се приемаш като самодостатъчна сама за себе си.

[baby_baby]

Ами продължаваш напред и това е всичко си има край

Аз имах връзка 3 години и след като се разделихме ми беше тежко и 5 месеца не съм била с никой просто нямах сили

[xoxi]

Jaune и recklessactions, и двете говорите за емоционалната страна на нещата.
Явно наистина е супер трудно да не се мисли за тази част от раздялата.
Нормално е да боли и да не можеш просто ей така да загърбиш години от живота си, прекарани с даден човек, независимо как са приключили отношенията с него.

Проблемът, за който си размишлявам в последно време може да съществува и между съквартиранти (примерно). Днес точно говорих с две приятелки, които бяха съквартирантки в продължение на почти 6 години. Сега едната живее сама, другата е с нова съквартиранта. Е, на тази първата й е хиляди пъти по-лесно. Втората само се оплаква, че наново трябва да свиква с друг човек вкъщи, че е адски трудно, изнервящо и т.н. Новата съквартирантка съвсем не е лош човек, даже е супер печена, но точно 'напасването' им е проблем все още.
Момичето дори е на прага да си търси друга квартира.
И да, знам, че ако имаше някакви чувства, щеше да е по-лесно и не чак толкова дразнещо, но основният проблем си остава същия.

[Lilanda]

xoxi, а не е ли именно напасването основния проблем в началото на всяка връзка /демек потенциална такава/?

Преди време брат ми имаше връзка с едно момиче, което му остави доста голяма рана, зарастваща с години /изневярата е гадно нещо, ей/..Та мацката беше много особен характер, а навиците ѝ бяха доооооста необичайни. Наскоро ми беше споделил, че именно защото намира във всяка следваща необичайните навици на първата, не може да си намери приятелка. Тоест при някои хора именно тези навици у бившия са дразнител и бариера в отношенията с даден човек.

Не знам дали въобще някой разбра какво бръщолевя.

[xoxi]

xoxi, а не е ли именно напасването основния проблем в началото на всяка връзка /демек потенциална такава/?

То въпросното напасване според мен идва в доста по-късен етап. В началото, когато има лудо привличане, еуфория и предимно страст, никой няма да гледа дребните нещица от характера на другия. Да не говорим пък, че никой не си показва кирливите ризи в началото на нова връзка. По мои скромни наблюдения, в началото всеки е готов на повече компромиси, отколкото попринцип би направил, само за да се даде шанс на тази връзка.
Напасването на характер с характер, навици с навици идва когато вече всички карти са свалени. И ако стане - стане, ако не - здраве да е.

Пантерке, мен пък точно моментът, в който евентуално пак ще съм сама, ми действа успокояващо. Някак по-стресиращо ми се вижда да се прехвърля от една връзка в друга, отколкото след приключване на едната, да имам време за себе си, да си премисля нещата, да се съвзема и да се подготвя за живот без него, а с някой друг в бъдещето.

Лейди, тая формула за пръв път я чувам и хич не й вярвам (и не искам да й вярвам).

А относно тези 14 години...
Аз не можах да повярвам, когато разбрах колко време са заедно. Най-вече защото така се радваха един на друг, сякаш никога преди не са се виждали. Обаче не живеят заедно и не мислят още за деца, което за мен е абсолютно необяснимо. Аз ако не живеех с приятеля ми, предполагам, че нямаше да се чувствам чак толкова свързана с него (това както искайте го разбирайте, всякак важИ).

[DisappointedDreamer]

То въпросното напасване според мен идва в доста по-късен етап. В началото, когато има лудо привличане, еуфория и предимно страст, никой няма да гледа дребните нещица от характера на другия. Да не говорим пък, че никой не си показва кирливите ризи в началото на нова връзка.

При нас пък беше обратното. Някак си, впуснахме се в нещо знаейки, че сме пълни противоположности и ненавиждайки най-ясно изразените черти в другия. Аз ненавиждах гордостта и безразличието му; две черти, които управляват характера му и, които го описват най-точно. Той ненавиждаше ината и независимостта в мен - две черти, които полагат основите на цялата ми личност. Гледахме дребните неща от характера, показахме си кирливите ризи в началото на връзката. И точно заради това (може би) се завървза някаква страст и еуфория.

Не сме били заедно дълго време (8 месеца), но отдавна минахме частта, в която "гледахме дребните нещица в характера". Може да се дължи на факта, че се познавам от 3 години и дотогава се бяхме опознали достатъчно. В момента, концентрацията ни е върху други неща :Д

[DisappointedDreamer]

^Как може да намира необичайните навици на първата във всяка следваща, ако навиците са били "необичайни"?

[LadyDi]

^Как може да намира необичайните навици на първата във всяка следваща, ако навиците са били "необичайни"?

Едва ли са били необичайни. По-скоро дразнещи. И често срещани.

[Lilanda]

Точно затова казах, че не знах дали някой разбира какво бръщолевя.

Необичайни навици не в смисъл на рядко срещани, а по-скоро...weird. Не мога да намеря по-правилна дума. А вероятно има..

[LadyDi]

странни?

или като начало, погледни weird в речника, може да ти даде няколко идеи...

[Lilanda]

ДРАЗНЕЩИ! ДА, ДРАЗНЕЩИ!

Чак сега видях първоначалното ти мнение.

Тц изобщо не ме бива в намирането на думи днес..Миси..;3