- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- След края на дълга връзка
Оф, и аз да адмирирам ЛейдиДи за добре формулираният пост.
Смятам, че съм жив пример за това. През пубертета имах изкуствено създадени представи за съвършената любовна (да се чете като диабетично захаросана) връзка, които не успях да реализирам и си създадох гнусният комплекс, че просто независимо от ситуацията и човека, аз никога нищо не съм направила достатъчно, а най-вече че аз самата няма как да съм достатъчна. Доста криво. След серия вътрешни конфликти всичко т'ва се обърна на свободия и разврат и аз все още се наркоманизирам по няк'ви хора от време на време. Тря'а на тия растящите човечета да им се говори, ама да им се говори да се замислят като правят нещо кое ги подтиква да го правят много повече, отколкото да им се оставя свобода да градят връзки и да се прокурвят от рано. Ранният секс също създава зависимости според мен.
В крайна сметка, ако човекът има малко акъл в кофата, дори и да залитне нанякъде, глупостите насищат бързо.
Много са ми хаотични мислите днес.
Добре, разбрах ви и дори 50% съм съгласна с вас.
А какво ще кажем за връзките, които започват рано, но продължават и когато човек вече се предполага, че трябва да се е развил достатъчно, за да мисли и преценява трезво? И да взема що-годе правилните решения?
Аз пък винаги съм изглеждала и съм се държала като много по-възрастна, което винаги ми е било повече в минус. На мен първата ми 'сериозна' връзка беше на срамно малка възраст и естествено толкова наивно гледах на нея, че след раздялата, бях напълно смачкана и разбита психически. Тогава порастването съвсем не беше изкуствено, а по-скоро принудително. Затова и тръгнах със съвсем друго отношение към сегашния ми приятел. И най-вече - реална преценка на ситуациите, възможностите, компромисите и т.н.
Много ме е страх на тоя етап, че винаги мога да постигна нещо повече. И това в случаите, че подхождам рационално към ситуацията (емоционалните ми решения винаги са напълно лишени от всяк'ва логика). И с контактите ми е така. Излизам с него, прекрасен е уж, всичко е по учебник, ама аз съм рационална и знам, че може да има и повече.
Ако си се позахабил на млади години в търсене на по-доброто вероятно няма да пускаш питомното толкова лесно?
Ами не ме е зарязал той..просто аз се влюбих и започнах връзка с дете, което не беше опитало нищо от това да излизаш с момичета, да ходиш по "нощен живот" и всичко си беше хубаво, докато в един момент започна да пораства уж, промени се, отношението му към мен се промени и след една негова пиянска изцепка едва ли не бях принудена да прекратя всичко. Той съсипа всичко и не опита дори да оправи нещо, въпреки че нямаше как...просто избра да се занимава с момичета...
Амиииииии, здравейте, хаха. Прочетох само първата страница, не знам до къде е стигнала темата, но да кажа мнението си поне по началния въпрос... Всъщност пиша именно и защото в момента изживявам въпроса, зададен от авторката : ) Приключих относително скоро много дълга връзка, повече от 3 години, в която и двамата бяхме вложили много !!!!! Забавното е, че въпреки всичко не знам как си пие кафето, нито нещо специфично, което обича да яде. Знам обаче какво сладко да му взема от магазина, знам кога става сутрин, кога заспива и как да го прегърна и да заспя докато си играе тъпите игри на лаптопа... Знам кога ме дебне зад вратата, за да види как се оправям за навън, без да ми пречи, защото мразя. Знам какво прави преди да излезе в перфектен ред и по колко време се гледа в огледалото. Хиляди неща са, наистина... и ще ми липсват, да. Но не знам защо толкова ви ужасява мисълта, че ще трябва после да ги обяснявате на някой друг всичките неща, които са ваши навици... Смисъл когато някой грабне вниманието ви наново няма да мислите постоянно за бившето си гадже какво е правило вкъщи с вас и кой цвят му е любим. В момента общувам с момче, с което единственото, което имам са някви тъпи симпатии, които никога няма да прерастнат в нищо, но пък точно в тази връзка на темата - и двамата знаем как си пием кафето, знае любимите ми цветове, навиците ми, какво ям и как, познава даже и само в погледа ми какво си мисля ... и още куп неща. И това цялото нещо е защото вниманието ни е насочено един към друг. Не е толкова сложно е непреодолимо да споделиш дребните неща с нов човек, просто трябва да е правилния.
И все пак - докато ви ужасява мисълта дори да си го помислите, супер, наистина всичко ви е окей във връзката, дано се обичате още много, много : )))))))))
Знаете ли, преди много време спрях да използвам думата "гадже" и почнах да гледам на момичетата, като на приятели, добри приятел и интимни приятели. Спрях като излизам, да си казвам "днес ще се разбия, ще сваля някоя мадама, ще правя секс, ще, ще..". Просто почнах, да се стремя, да си прекарвам приятно, да си говоря с някой неангажиращо, да нямам очаквания нещо да се случи. Защото знам, че хубавите неща стават някак си естествено и ненадейно, а и напоследък, никой няма очаквания.. така може би е модерно.. Вярно е, че очакванията водят до разочарования, но не е ли нормално да имаме очаквания към себе си и към хората, за които ни е грижа? Не знам... Явно е станало като фраза и всеки я използва когато е удобно, като защита " нямам очаквания, спрях да очаквам нещо от когото и да било"
xaxaxax
Е, то има съществена разлика между да очакваш и да очакваш.
Ако отиваш просто в питейно заведение, е повече от глупаво да излизаш с нагласата, че точно там тая вечер ще срещнеш жената на живота си. 'Щото дори и в крайна сметка нещата да се стекат по този начин, то пак ще е просто щастлива случайност.
Съвсем различно е да очакваш от човек, който е обвързан с теб да те кара да се чувстваш по определен начин, да ти има доверие, да постъпва така, че да не те наранява и бла бла бла бла
Нормално ли е толкова много да ме мъчат спомените за човек, който в последствие ме е предал толкова много и ме е наранил толкова много и няма нищо общо с миналото си аз ..
Точно.....и не намирам никакви сили да продължа и да престана да си спомням само хубавото, а не това какви ги е свършил
не всички са екстрасенси , затова ни е тая устна кухина - да комуникираме , нещо непознато за някои хора...явно
единствената комуникация на някои е за всеобщо нещастие агресията и първосигналната реакция
казвай предварително че така ти харесва , поне следващия път няма да има недоразумения и ще ти хващат лицето , даже може и някоя синина да ти оставят
За добро или за зло,започвам да се убеждавам,че това е най-добрата възможна нагласа,която един млад човек може да има към връзките като цяло.. Не мога да кажа,че съм била особено жестоко наранявана,лъгана,предаван а и.т.н. ,но честно казано ми омръзна да се разочаровам от собствените си надежди и предварителни очаквания. :/ Винаги в началото съм толкова позитивно настроена ,поздравявам се за добрия си избор,и след това когато видя,че човекът до мен не е това,което съм си представяла,няма как да не се ядосам.А усещането,че само ти си си виновен и можеш само на себе си да се сърдиш за станалото не е от най-приятните.
Затова е важно да не създаваш идеализиран образ на другия,и да не бързаш с определенията преди да си сигурен,че го познаваш добре.
Здравейте и от менАз имах три годишна връзка, за мое съжаление, този човек вече не е в живота ми. На 23 съм и живеех с него две години. Към този момент, той има нова приятелка от близо три месеца и до колкото съм запозната е много по-щастлив без мен. Предполагам, че всичко в животите ни се случва с причина, много дълго време, може би дори и сега, аз силно се надявах, че той ще се върне. Това обаче са неща, който никой не може да ни гарантира. Предполагам, че и при различните полове нещата с разделите са различни, в моята ситуация положението беше много зле. Бях спряла да се храня, не успявах да спя, пуших по близо 25 цигари на ден....и така в продължение на месеци, просто понякога ни се налага да приемем, че така е било писано и, че нищо не зависи от нас. Аз лично вярвам, че има една единствена, истинска любов в живота на всеки. Просто понякога ние избираме да прекараме животите си не с тези, които искаме, а с тези с които ни е писано да сме. Надявам се, никога на никой да не му се налага да минава през това през, което аз минах, защото наясно съм, че има много по-големи тревоги в живота от една раздяла, но такава болка, може наистина да погуби душата на човек...ако изобщо има душа.
![]()
ако изобщо има душа ;дд
а ако е едуард здрача най-добре