.
Отговор в тема
Страница 7 от 7 ПървиПърви ... 34567
Резултати от 151 до 168 от общо 168
  1. #151
    Мега фен Аватара на babity
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    8 255
    Оф, и аз да адмирирам ЛейдиДи за добре формулираният пост.

    Смятам, че съм жив пример за това. През пубертета имах изкуствено създадени представи за съвършената любовна (да се чете като диабетично захаросана) връзка, които не успях да реализирам и си създадох гнусният комплекс, че просто независимо от ситуацията и човека, аз никога нищо не съм направила достатъчно, а най-вече че аз самата няма как да съм достатъчна. Доста криво. След серия вътрешни конфликти всичко т'ва се обърна на свободия и разврат и аз все още се наркоманизирам по няк'ви хора от време на време. Тря'а на тия растящите човечета да им се говори, ама да им се говори да се замислят като правят нещо кое ги подтиква да го правят много повече, отколкото да им се оставя свобода да градят връзки и да се прокурвят от рано. Ранният секс също създава зависимости според мен.
    В крайна сметка, ако човекът има малко акъл в кофата, дори и да залитне нанякъде, глупостите насищат бързо.

    Много са ми хаотични мислите днес.

  2. #152
    Мега фен Аватара на xoxi
    Регистриран на
    Jun 2009
    Мнения
    5 952
    Добре, разбрах ви и дори 50% съм съгласна с вас.
    А какво ще кажем за връзките, които започват рано, но продължават и когато човек вече се предполага, че трябва да се е развил достатъчно, за да мисли и преценява трезво? И да взема що-годе правилните решения?
    Аз пък винаги съм изглеждала и съм се държала като много по-възрастна, което винаги ми е било повече в минус. На мен първата ми 'сериозна' връзка беше на срамно малка възраст и естествено толкова наивно гледах на нея, че след раздялата, бях напълно смачкана и разбита психически. Тогава порастването съвсем не беше изкуствено, а по-скоро принудително. Затова и тръгнах със съвсем друго отношение към сегашния ми приятел. И най-вече - реална преценка на ситуациите, възможностите, компромисите и т.н.

  3. #153
    Мега фен Аватара на babity
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    8 255
    Много ме е страх на тоя етап, че винаги мога да постигна нещо повече. И това в случаите, че подхождам рационално към ситуацията (емоционалните ми решения винаги са напълно лишени от всяк'ва логика). И с контактите ми е така. Излизам с него, прекрасен е уж, всичко е по учебник, ама аз съм рационална и знам, че може да има и повече.
    Ако си се позахабил на млади години в търсене на по-доброто вероятно няма да пускаш питомното толкова лесно?

  4. #154
    Цитирай Първоначално написано от Jaune Виж мнението
    A, не, не. Не живей в тази заблуда.
    Никога не можеш да си сигурна на 100% какво изпитва другият човек. Може би той те е скъсал, може би дори е намерил някого, но т'ва далеч не значи, че му е лесно или че не се сеща, или че не се връща назад.
    Поне за мен трябва да си яко перде, за да не се сещаш грам за хора, с които си имал сериозни взаимоотношения.
    Ами не ме е зарязал той..просто аз се влюбих и започнах връзка с дете, което не беше опитало нищо от това да излизаш с момичета, да ходиш по "нощен живот" и всичко си беше хубаво, докато в един момент започна да пораства уж, промени се, отношението му към мен се промени и след една негова пиянска изцепка едва ли не бях принудена да прекратя всичко. Той съсипа всичко и не опита дори да оправи нещо, въпреки че нямаше как...просто избра да се занимава с момичета...

  5. #155
    Мега фен Аватара на 102
    Регистриран на
    Aug 2012
    Мнения
    8 312
    Цитирай Първоначално написано от monika.ruse Виж мнението
    Ами не ме е зарязал той..просто аз се влюбих и започнах връзка с дете, което не беше опитало нищо от това да излизаш с момичета, да ходиш по "нощен живот" и всичко си беше хубаво, докато в един момент започна да пораства уж, промени се, отношението му към мен се промени и след една негова пиянска изцепка едва ли не бях принудена да прекратя всичко. Той съсипа всичко и не опита дори да оправи нещо, въпреки че нямаше как...просто избра да се занимава с момичета...
    Да разбирам ли, че сте по-възрастна дама и сте имала връзка с младеж ? Ако да, то как се случи, трябва ли да Ви впечатли по някакъв начин въпросния млад господин или вие сте инициатора ?

  6. #156
    Цитирай Първоначално написано от 102 Виж мнението
    Да разбирам ли, че сте по-възрастна дама и сте имала връзка с младеж ? Ако да, то как се случи, трябва ли да Ви впечатли по някакъв начин въпросния млад господин или вие сте инициатора ?
    Ами всъщност, не. Малки сме още-на по 19 години..и след връзка година и нещо човекът стана коренно различен

  7. #157
    Амиииииии, здравейте, хаха. Прочетох само първата страница, не знам до къде е стигнала темата, но да кажа мнението си поне по началния въпрос... Всъщност пиша именно и защото в момента изживявам въпроса, зададен от авторката : ) Приключих относително скоро много дълга връзка, повече от 3 години, в която и двамата бяхме вложили много !!!!! Забавното е, че въпреки всичко не знам как си пие кафето, нито нещо специфично, което обича да яде. Знам обаче какво сладко да му взема от магазина, знам кога става сутрин, кога заспива и как да го прегърна и да заспя докато си играе тъпите игри на лаптопа... Знам кога ме дебне зад вратата, за да види как се оправям за навън, без да ми пречи, защото мразя. Знам какво прави преди да излезе в перфектен ред и по колко време се гледа в огледалото. Хиляди неща са, наистина... и ще ми липсват, да. Но не знам защо толкова ви ужасява мисълта, че ще трябва после да ги обяснявате на някой друг всичките неща, които са ваши навици... Смисъл когато някой грабне вниманието ви наново няма да мислите постоянно за бившето си гадже какво е правило вкъщи с вас и кой цвят му е любим. В момента общувам с момче, с което единственото, което имам са някви тъпи симпатии, които никога няма да прерастнат в нищо, но пък точно в тази връзка на темата - и двамата знаем как си пием кафето, знае любимите ми цветове, навиците ми, какво ям и как, познава даже и само в погледа ми какво си мисля ... и още куп неща. И това цялото нещо е защото вниманието ни е насочено един към друг. Не е толкова сложно е непреодолимо да споделиш дребните неща с нов човек, просто трябва да е правилния.
    И все пак - докато ви ужасява мисълта дори да си го помислите, супер, наистина всичко ви е окей във връзката, дано се обичате още много, много : )))))))))

  8. #158
    Знаете ли, преди много време спрях да използвам думата "гадже" и почнах да гледам на момичетата, като на приятели, добри приятел и интимни приятели. Спрях като излизам, да си казвам "днес ще се разбия, ще сваля някоя мадама, ще правя секс, ще, ще..". Просто почнах, да се стремя, да си прекарвам приятно, да си говоря с някой неангажиращо, да нямам очаквания нещо да се случи. Защото знам, че хубавите неща стават някак си естествено и ненадейно, а и напоследък, никой няма очаквания.. така може би е модерно.. Вярно е, че очакванията водят до разочарования, но не е ли нормално да имаме очаквания към себе си и към хората, за които ни е грижа? Не знам... Явно е станало като фраза и всеки я използва когато е удобно, като защита " нямам очаквания, спрях да очаквам нещо от когото и да било"
    xaxaxax

  9. #159
    Мега фен Аватара на babity
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    8 255
    Е, то има съществена разлика между да очакваш и да очакваш.
    Ако отиваш просто в питейно заведение, е повече от глупаво да излизаш с нагласата, че точно там тая вечер ще срещнеш жената на живота си. 'Щото дори и в крайна сметка нещата да се стекат по този начин, то пак ще е просто щастлива случайност.

    Съвсем различно е да очакваш от човек, който е обвързан с теб да те кара да се чувстваш по определен начин, да ти има доверие, да постъпва така, че да не те наранява и бла бла бла бла

  10. #160
    Нормално ли е толкова много да ме мъчат спомените за човек, който в последствие ме е предал толкова много и ме е наранил толкова много и няма нищо общо с миналото си аз ..

  11. #161
    Супер фен Аватара на Jaune
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    2 490
    Цитирай Първоначално написано от monika.ruse Виж мнението
    Нормално ли е толкова много да ме мъчат спомените за човек, който в последствие ме е предал толкова много и ме е наранил толкова много и няма нищо общо с миналото си аз ..
    Aбсолютно нормално е. Липсва ти идеята за човека и хубавите спомени, не самият той.

  12. #162
    Точно.....и не намирам никакви сили да продължа и да престана да си спомням само хубавото, а не това какви ги е свършил

  13. #163
    Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
    ВЪЪЪЪЪЙ!
    Не за "дрязга" е причина, ами направо за сочен, стабилен, шумен италиански скандал!!

    Ако пък тръгне да ме дърпа за ръкава, докато съм на път да избухна... е, напълно сигурно е, че ще избухна! Ама три пъти по-силно. И той ще се обиди. И готовоооо!
    Мразя да ме пипат с успокоителна цел, виж, ако ми хване лицето силно и ми говори сериозно и спокойно, има някакъв шанс за успех.

    Оф, звуча като умопобъркана. *тъжно заключение*

    Лейди го обясни добре обаче. Май не ми беше съвсем коректен примерът, защото определено спокойствието е нещо, което се опитвам да попия. Спокоен мъж ми трябва на мен.
    не всички са екстрасенси , затова ни е тая устна кухина - да комуникираме , нещо непознато за някои хора...явно

    единствената комуникация на някои е за всеобщо нещастие агресията и първосигналната реакция

    казвай предварително че така ти харесва , поне следващия път няма да има недоразумения и ще ти хващат лицето , даже може и някоя синина да ти оставят

  14. #164
    Цитирай Първоначално написано от diantonio Виж мнението
    Знаете ли, преди много време спрях да използвам думата "гадже" и почнах да гледам на момичетата, като на приятели, добри приятел и интимни приятели. Спрях като излизам, да си казвам "днес ще се разбия, ще сваля някоя мадама, ще правя секс, ще, ще..". Просто почнах, да се стремя, да си прекарвам приятно, да си говоря с някой неангажиращо, да нямам очаквания нещо да се случи. Защото знам, че хубавите неща стават някак си естествено и ненадейно, а и напоследък, никой няма очаквания.. така може би е модерно.. Вярно е, че очакванията водят до разочарования, но не е ли нормално да имаме очаквания към себе си и към хората, за които ни е грижа? Не знам... Явно е станало като фраза и всеки я използва когато е удобно, като защита " нямам очаквания, спрях да очаквам нещо от когото и да било"
    За добро или за зло,започвам да се убеждавам,че това е най-добрата възможна нагласа,която един млад човек може да има към връзките като цяло.. Не мога да кажа,че съм била особено жестоко наранявана,лъгана,предаван а и.т.н. ,но честно казано ми омръзна да се разочаровам от собствените си надежди и предварителни очаквания. :/ Винаги в началото съм толкова позитивно настроена ,поздравявам се за добрия си избор ,и след това когато видя,че човекът до мен не е това,което съм си представяла,няма как да не се ядосам.А усещането,че само ти си си виновен и можеш само на себе си да се сърдиш за станалото не е от най-приятните. Затова е важно да не създаваш идеализиран образ на другия,и да не бързаш с определенията преди да си сигурен,че го познаваш добре.

  15. #165
    Здравейте и от мен Аз имах три годишна връзка, за мое съжаление, този човек вече не е в живота ми. На 23 съм и живеех с него две години. Към този момент, той има нова приятелка от близо три месеца и до колкото съм запозната е много по-щастлив без мен. Предполагам, че всичко в животите ни се случва с причина, много дълго време, може би дори и сега, аз силно се надявах, че той ще се върне. Това обаче са неща, който никой не може да ни гарантира. Предполагам, че и при различните полове нещата с разделите са различни, в моята ситуация положението беше много зле. Бях спряла да се храня, не успявах да спя, пуших по близо 25 цигари на ден....и така в продължение на месеци, просто понякога ни се налага да приемем, че така е било писано и, че нищо не зависи от нас. Аз лично вярвам, че има една единствена, истинска любов в живота на всеки. Просто понякога ние избираме да прекараме животите си не с тези, които искаме, а с тези с които ни е писано да сме. Надявам се, никога на никой да не му се налага да минава през това през, което аз минах, защото наясно съм, че има много по-големи тревоги в живота от една раздяла, но такава болка, може наистина да погуби душата на човек...ако изобщо има душа.

  16. #166
    Мега фен Аватара на 102
    Регистриран на
    Aug 2012
    Мнения
    8 312
    ако изобщо има душа ;дд
    а ако е едуард здрача най-добре

  17. #167
    Супер фен Аватара на tireheb
    Регистриран на
    Apr 2013
    Мнения
    2 581
    Цитирай Първоначално написано от tinadoncheva Виж мнението
    Бях спряла да се храня, не успявах да спя, пуших по близо 25 цигари на ден....и така в продължение на месеци
    е та аз така си правим в продължение на 10 години
    споко, продължавай
    не е фатално

  18. #168
    Мега фен Аватара на tori
    Регистриран на
    Jun 2012
    Мнения
    16 955
    Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
    Много харесвам и дори трябва да се заслушам в съветите ти. Просто не си представям да съм без него. Толкова е... болезнено да си мисля такива неща, че незнамнезнамнезнам. Не си се представям до някого друг или в нечии чужди ръце. Не си представям как ще ям печени сандвичи, чиято плънка отгоре не е рязана несръчно от него и не съм го напопържала, че прави кашкавала къдрав и спацъркан. Не си представям как ще правя някакви грешки докато говоря и той няма да ме поправя. Толкова много съм попила от него за всичкото време, през което сме заедно, че не виждам възможност да продължа да правя еди-коя-си дейност и да не я свързвам с него. Естествено - бих успяла да го преживея някак, но поне в първите няколко месеца - година, точно това свързване на нещо и мислене за него биха били най-трудната част. Не самата раздяла, да го видя по улицата и да не му се метна или да слушам, че бил спал с някоя си, а самото свикване отново със самостоятелността. Едно време наще са ме учили да си уцелвам устата със лъжицата ама сега няма кой.
    Ей, че хубав пост...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си