Пускам темата от любопитство.
Очаквам отговори предимно от хора с дълги връзки, независимо дали тези връзки са били в миналото или са в настоящето.
Какво става след края на дълга връзка? Или как мислите, че човек продължава напред? Какво се случва, когато срещне следващия партньор в живота си?
Днес се заговорихме с приятеля ми (с когото сме заедно от 3 години и половина) колко ще е трудно да започнем да градим една връзка наново. За тези 3, почти 4 години, в които сме заедно, през какви ли не неща минахме, какво ли не преживяхме заедно. Някак си много трудно ми изглежда да споделя същите емоции с друго човешко същество, тепърва да разказвам на някой за любимите си цветове, детски спомени, любими автори... и всякакви такива дреболии.
Аз имам чувството, че започна ли нова връзка, ще ми трябва повече от година-две, за да кажа на някого, че го обичам. Не казвам, че тези 3-4 години са много време, аз лично ги чувствам като миг прекаран с него, но с времето осъзнавам, че любовта съвсем не е това, което човек изпитва в началото на връзката си с някого. За да се обикне човек истински е нужно време. Много време.
Мисълта, че това, което сега той знае за мен, за начина ми на мислене, принципите ми, интересите и т.н., тепърва ще трябва да го обяснявам на друг, ми се струва ужасна.
С него живеем заедно, което ме навежда на мисълта, че един ден ако ми се наложи да свиквам с различни от неговите навици, също ще ми е много трудно и мислено непрекъснато ще се връщам към моментите, прекарани с настоящия ми приятел.
Това със сигурност ще е голям минус за бъдещи връзки.
Още много неща ми се въртят в главата, но да видя първо някое и друго мнение.

пп: чухме вече, че не трябва да мислим за такива неща, а да се радваме на връзката си; нямаме абсолютно никакви проблеми, но днес случайно се заговорихме за това и на двамата ни стана интересно