След края на дълга връзка

[MojoJojo88]

Много дълги постове сте написали. Ще отговоря само на авторката ( и нейния не го дочетох до край, за което се извинявам).
Факт е, че всяко нещо си е до човека. Обаче, не си мисли, че ако се разделите с приятеля ти (пожелавам ти искрено да не ти се случва) и край. Ще ти трябва малко време да се върнеш в реалността, в която си без партньор и да се научиш да си си достатъчна. Но, един ден, в един момент, ще срещнеш човек, който ще те накара пак да се разтреперваш вътрешно от вълнение, при всеки момент, в който го виждаш. Нещата, които смяташ, че ще ти е тъпо и продължително да му разказваш за себе си и интересите ти, ще излизат от устата ти без дори да се усещаш. Ще минат няколко седмици, месеци...и ще усетиш отново любовта. И ще му кажеш, че го обичаш, и ще се чувстваш обичана. И всичките хубави неща, които са се случвали във вече бившата ти връзка, ще са един приятен спомен за този човек, който е бил дълго време в живота ти и е оставил следа. И ще се чудиш "как съм си мислела, че няма да мога пак да се чувствам обичана и да обичам, и че няма друг човек, на който да искам да разкажа кои са любимите ми цветове/музика/филми/автори/книги и т.н"
Ще видиш. Света е едно изненадващо място, където нещата не се случват без причина.

[tori]

Много дълги постове сте написали. Ще отговоря само на авторката ( и нейния не го дочетох до край, за което се извинявам).
Факт е, че всяко нещо си е до човека. Обаче, не си мисли, че ако се разделите с приятеля ти (пожелавам ти искрено да не ти се случва) и край. Ще ти трябва малко време да се върнеш в реалността, в която си без партньор и да се научиш да си си достатъчна. Но, един ден, в един момент, ще срещнеш човек, който ще те накара пак да се разтреперваш вътрешно от вълнение, при всеки момент, в който го виждаш. Нещата, които смяташ, че ще ти е тъпо и продължително да му разказваш за себе си и интересите ти, ще излизат от устата ти без дори да се усещаш. Ще минат няколко седмици, месеци...и ще усетиш отново любовта. И ще му кажеш, че го обичаш, и ще се чувстваш обичана. И всичките хубави неща, които са се случвали във вече бившата ти връзка, ще са един приятен спомен за този човек, който е бил дълго време в живота ти и е оставил следа. И ще се чудиш "как съм си мислела, че няма да мога пак да се чувствам обичана и да обичам, и че няма друг човек, на който да искам да разкажа кои са любимите ми цветове/музика/филми/автори/книги и т.н"
Ще видиш. Света е едно изненадващо място, където нещата не се случват без причина.

Много харесвам и дори трябва да се заслушам в съветите ти. Просто не си представям да съм без него. Толкова е... болезнено да си мисля такива неща, че незнамнезнамнезнам. Не си се представям до някого друг или в нечии чужди ръце. Не си представям как ще ям печени сандвичи, чиято плънка отгоре не е рязана несръчно от него и не съм го напопържала, че прави кашкавала къдрав и спацъркан. Не си представям как ще правя някакви грешки докато говоря и той няма да ме поправя. Толкова много съм попила от него за всичкото време, през което сме заедно, че не виждам възможност да продължа да правя еди-коя-си дейност и да не я свързвам с него. Естествено - бих успяла да го преживея някак, но поне в първите няколко месеца - година, точно това свързване на нещо и мислене за него биха били най-трудната част. Не самата раздяла, да го видя по улицата и да не му се метна или да слушам, че бил спал с някоя си, а самото свикване отново със самостоятелността. Едно време наще са ме учили да си уцелвам устата със лъжицата ама сега няма кой.