След края на дълга връзка

[babity]

Не съм компетентна по въпроса, но ми хрумна нещо по-странично... Въпреки че вече се чувствам достатъчно улегнала за да имам истинска връзка с всички инвестиции в нея, при всеки миниатюрен изглед т'ва да се реализира, се ужасявам до мозъка на костите си и гледам да подпаля джапанките. (Което вероятно е заради кофти материала, с който разполагам вероятно, но не натам са насочени мислите ми...) Приела съм мисълта за споделянето на чувства, емоции, задължения и отговорности, но тооооолкова теоретично. Дотолкова съм свикнала да върша всичко сама (от ходенето на кафе, през домакински задължения, та чак до размествания и преобзавеждания и всичко всичко останало), че ми е мега мъгляво как някой ден ще тря'а да го правя с някого. Да не говорим, че моите няколко месеца моногамност ми се изсраха на метеното (да се разбира разделянето на любов от секс) и доведоха до текущата ми липса на сексуално влечение и станах кат' всичките ми дългогодишно обвързани колежки, на които се подигравах: "как ще лягам с някой нов, кат' съм свикнала с всяка реакция, всяко движение, тялото му и прочее". Тъпичко, да.

[MaLkaTa_LaDy]

Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.

П.с. Лол, написах роман, съжалявам...

[anonymous708973]

Може да звучи много банално, но всеки човек обича по различен начин. Ти казваш, че любовта не е това, което човек изпитва в началото. Аз бих ти казала, че обичта не е това, което човек изпитва в началото, но любовта... тя е смесица от обич и страст.
След 3 годишна връзка, не знам за теб, но аз не изпитвах страст каквато изпитвах в началото. Много е трудно, да не кажа невъзможно да запазиш тази пламенна любов дълго време. За това казвам, че хората обичат по различен начин. На теб явно ти харесва спокойната и тиха обич, в която споделяш всеки един миг с него и му се наслаждаваш. За мен това би било безумие, аз имам нужда да ми е трудно, да чувствам някакви пречки помежду ни - дали разстояние, дали това, че той работи и не можем да се виждаме толкова често... Това поддържа страстта при мен.
Та цялото това спокойствие, което аз бих нарекла еднообразие ме кара да искам нещо ново. Ти казваш, че не можеш да си представиш да свикваш с навици различни от неговите. Аз имам нужда от човек с различни навици... Не защото неговите ме дразнят, а защото просто след толкова време чувствам, че имам нужда от промяна и когато не я виждам в него, се сещаш какво става.
Какво стана след края на моята дълга връзка? Опитвах нови неща, излизах с различни момчета, коренно различни един от друг като външност, интереси, начин на държание и дори националности. Бях твърдо убедена, че не мога да издържам и ден повече в тази дълга връзка, която ме натоварваше толкова много и се чувствах като в клетка. Имах нужда да задоволя глада си за мъжко внимание просто, не че търсех някого, с когото да започна сериозни отношения. Беше ми невъзможно да си представя да започна нова връзка, бях уморена от това ограничаване на свободата. Когато получих вниманието, което исках, в изобилие, осъзнах, че в смяната на момчета, с които излизаш често, няма нищо интересно и толкова вълнуващо. Въпреки че всички бяха различни и ми носеха различен тип емоции, нищо не беше в състояние да се сравни с това, което изпитвах към бившия си приятел, когато бяхме заедно. И така се стига до момента, в който аз отново искам да бъда с него, но вероятно съм загубила тази възможност.

П.с. Лол, написах роман, съжалявам...

БОЖЕ, ДАДАДАДАДАДА!
Някаква невероятна смесица съм от двете мнения.
Боже... нямали значение зодиите. Такъв близнак съм, че и аз не мога да взема решение с кое съм по-съгласна.
Ама това е... право в десетката!

Калпазанке, това бившият или настоящият също е овен?
Иначе... описанието е тамън, много точно.

[tinadoncheva]

Здравейте и от мен Аз имах три годишна връзка, за мое съжаление, този човек вече не е в живота ми. На 23 съм и живеех с него две години. Към този момент, той има нова приятелка от близо три месеца и до колкото съм запозната е много по-щастлив без мен. Предполагам, че всичко в животите ни се случва с причина, много дълго време, може би дори и сега, аз силно се надявах, че той ще се върне. Това обаче са неща, който никой не може да ни гарантира. Предполагам, че и при различните полове нещата с разделите са различни, в моята ситуация положението беше много зле. Бях спряла да се храня, не успявах да спя, пуших по близо 25 цигари на ден....и така в продължение на месеци, просто понякога ни се налага да приемем, че така е било писано и, че нищо не зависи от нас. Аз лично вярвам, че има една единствена, истинска любов в живота на всеки. Просто понякога ние избираме да прекараме животите си не с тези, които искаме, а с тези с които ни е писано да сме. Надявам се, никога на никой да не му се налага да минава през това през, което аз минах, защото наясно съм, че има много по-големи тревоги в живота от една раздяла, но такава болка, може наистина да погуби душата на човек...ако изобщо има душа.

[tireheb]

Бях спряла да се храня, не успявах да спя, пуших по близо 25 цигари на ден....и така в продължение на месеци

е та аз така си правим в продължение на 10 години
споко, продължавай
не е фатално