Jaune и recklessactions, и двете говорите за емоционалната страна на нещата.
Явно наистина е супер трудно да не се мисли за тази част от раздялата.
Нормално е да боли и да не можеш просто ей така да загърбиш години от живота си, прекарани с даден човек, независимо как са приключили отношенията с него.

Проблемът, за който си размишлявам в последно време може да съществува и между съквартиранти (примерно). Днес точно говорих с две приятелки, които бяха съквартирантки в продължение на почти 6 години. Сега едната живее сама, другата е с нова съквартиранта. Е, на тази първата й е хиляди пъти по-лесно. Втората само се оплаква, че наново трябва да свиква с друг човек вкъщи, че е адски трудно, изнервящо и т.н. Новата съквартирантка съвсем не е лош човек, даже е супер печена, но точно 'напасването' им е проблем все още.
Момичето дори е на прага да си търси друга квартира.
И да, знам, че ако имаше някакви чувства, щеше да е по-лесно и не чак толкова дразнещо, но основният проблем си остава същия.