След края на дълга връзка

[DisappointedDreamer]

Оо, не. Изобщо не съм съгласна. Може да съм страшно афектирана от сегашната си половинка, но през последната година точно той е бил стабилната, постоянно и безусловна подкрепа зад гърба ми повече от всеки друг. До мен беше, съветваше ме, но не ме насочваше; подкрепяше ме, но не ме пришпорваше; учеше ме, но не ме натискаше, позволявайки ми сама да избирам своята посока на действие.

Не знам за какви скандали говориш и успокоителни. Това пример с тебе ли трябва да е?

Единственото нещо, с което съм съгласна с теб е това с училището. Единствените скандали, които сме имали са били за фактът, че не си отделяме достатъчно време, но това (в моя случай) е напълно разбираемо, предвид образованието, което учим заедно с него и целите, и желанията ни за развитие. Училището не ни "смешно", затова твоят пример не може да бъде приложен при нас.

Като човек, който ще държи 15 изпита след 2 седмици в рамките на 10 дни и то на материал покриван от преди две години, и като човек, който има 1000 часа документирани от извънкласни дейности + още 15 доклада от минимум 10 страници и други 20 изпита - вътрешни и устни - казвам, че и на мен не ми е било лесно. Камо ли пък на него, с цели като Оксфорд и др, смея да твърдя, че въпреки всичко, сме и продължаваме да отделяме нужното количество "сериозно" внимание един на друг.

Едит: тъй като сме съученици, съумяхме да комбинираме връзката си с ученето, както и дейностите ни по собствено развитие - той работи 3 пъти в седмицата, 3 пъти ходи и на тренировка по кунг-фу. Аз учавствам в благотворителни организации, отделяйки време за домашни задължения и семейство, както и за себе си. Не, не е било лесно, но не е невъзможно. Не отричам фактът, че мойто е някакъв уникален и рядко срещан случай, но сериозно внимание би могла да не можеш да дадеш, дори и когато си студент, който работи или майка, която иска да гради кариера. В тоя ред на мисли, това понятие е страшно объркващо и не го възприемам.

//обърквация.