Оф, и аз да адмирирам ЛейдиДи за добре формулираният пост.

Смятам, че съм жив пример за това. През пубертета имах изкуствено създадени представи за съвършената любовна (да се чете като диабетично захаросана) връзка, които не успях да реализирам и си създадох гнусният комплекс, че просто независимо от ситуацията и човека, аз никога нищо не съм направила достатъчно, а най-вече че аз самата няма как да съм достатъчна. Доста криво. След серия вътрешни конфликти всичко т'ва се обърна на свободия и разврат и аз все още се наркоманизирам по няк'ви хора от време на време. Тря'а на тия растящите човечета да им се говори, ама да им се говори да се замислят като правят нещо кое ги подтиква да го правят много повече, отколкото да им се оставя свобода да градят връзки и да се прокурвят от рано. Ранният секс също създава зависимости според мен.
В крайна сметка, ако човекът има малко акъл в кофата, дори и да залитне нанякъде, глупостите насищат бързо.

Много са ми хаотични мислите днес.