Добре, разбрах ви и дори 50% съм съгласна с вас.
А какво ще кажем за връзките, които започват рано, но продължават и когато човек вече се предполага, че трябва да се е развил достатъчно, за да мисли и преценява трезво? И да взема що-годе правилните решения?
Аз пък винаги съм изглеждала и съм се държала като много по-възрастна, което винаги ми е било повече в минус. На мен първата ми 'сериозна' връзка беше на срамно малка възраст и естествено толкова наивно гледах на нея, че след раздялата, бях напълно смачкана и разбита психически. Тогава порастването съвсем не беше изкуствено, а по-скоро принудително. Затова и тръгнах със съвсем друго отношение към сегашния ми приятел. И най-вече - реална преценка на ситуациите, възможностите, компромисите и т.н.