Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
Много харесвам и дори трябва да се заслушам в съветите ти. Просто не си представям да съм без него. Толкова е... болезнено да си мисля такива неща, че незнамнезнамнезнам. Не си се представям до някого друг или в нечии чужди ръце. Не си представям как ще ям печени сандвичи, чиято плънка отгоре не е рязана несръчно от него и не съм го напопържала, че прави кашкавала къдрав и спацъркан. Не си представям как ще правя някакви грешки докато говоря и той няма да ме поправя. Толкова много съм попила от него за всичкото време, през което сме заедно, че не виждам възможност да продължа да правя еди-коя-си дейност и да не я свързвам с него. Естествено - бих успяла да го преживея някак, но поне в първите няколко месеца - година, точно това свързване на нещо и мислене за него биха били най-трудната част. Не самата раздяла, да го видя по улицата и да не му се метна или да слушам, че бил спал с някоя си, а самото свикване отново със самостоятелността. Едно време наще са ме учили да си уцелвам устата със лъжицата ама сега няма кой.
Ей, че хубав пост...