
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Настойчиви Великденски покани
Аз лично се старая никога да не забравям какво се е случило някога на този ден, понеже това ме изпълва с благодарност и чувство на преклонение пред Исус. Понеже съм разбрал каква мощна прахосмукачка могат да бъдат професионалните, семейните и личните ми ангажименти и как ако не се грижа да пазя и да подхранвам вярата си, тя може да се окаже някъде доста назад в списъка с моите приоритети. Почитам празниците Рождество и Възкресение Христово, разбира се, обаче мисля, че ако чрез волите си не съучастваме в раждането и възкресението на Исус в нас всеки ден, то те не биха заситили духовната ни оскъдица.
Да търсим първо своя Създател и Неговото Царство и всичко останало да ни се прибави, или да заложим живота си на картата "всичко останало", пък Бог и Царството Му да ни бъдат отнети, и то завинаги - ето това е Изборът, пред който всеки ден, всеки час, всеки един миг даже ни поставя Евангелието.
И според него, възкресението на човека се състои точно в това: да избираме винаги първата възможност и винаги да презираме втората.
Ето я силата, която опразни гроба на Исус Христос.
(Съжалявам - отговорих не по начин, който да удовлетвори любопитството ти, а по скоро да го разочарова! Обаче това са истините на Библията, които ще си останат вечни. И ако ги премълчаваме, значи сме страхливци с малки душици, опитващи се просто да се харесат на останалите. Понеже само истината освобождава (абсолютната - абсолютно). И само свободните могат да избират. И само избралите със свободната си воля могат да отстояват своите избори до самия техен край.)