как да кажа на нашите....

[anonymous708973]

Като човек, който има склонност да дава 22-ри шанс, а не 2-ри, твърдя, че не бих се занимавала с такъв човек.
По една много прозаична причина - вгорчил е живота на родителите ми. От уважение към тях не бих се събрала с него. Да не говорим колко агресивна ставам, когато някой се опита да нарани мен чрез близките ми. Бълвам огън и жупел, а накрая исто и просто изстивам, оттам насетне тоя човек няма да види нищо от мен - учтиво отношение, когато се засечем някъде, и това е.
Ако ме е страх да призная на нашите, значи нямам бъдеще с този човек. Ще стане по-сериозно, ще тръгнем да се женим, кво, баща ми от инфаркт ли ще го спасявам тогава?
А във връзка без бъдеще нямам никакво желание да стоя.

А 2-3 месеца са смешно време за промяна. Потиска си природата, но аз на твое място бих се питала какво ще стане, ако пак стигнем до ситуация от същия тип като тези, които преди са отключвали агресивното му поведение. Би ме било страх да се поскараме, защото не знам дали няма да посегне пак или да тръгне да ме тормози.
Барем да беше... годинка-две-три, да е видял нещо тоя човек, друга връзка да е имал, да е улегнал, да има за какво да се хванеш пред вашите, ама в момента просто НЯМА. Неговите обещания срещу здравето и спокойствието на родителите ти. За мен това дори не е дилема.